they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 54

Проведох кратък разговор с господин Малик, в който той ми обясни какво точно ми предлага. Аз не, че не знаех де. Търпеливо го изсушах, след което попълних бланката, която той ми даде. Вписах нужната информация. Колебаех се малко кой университет да напиша, но мисля, че направих правилното решение.

- Надявам се да съм ти помогнал. - усмихна ми се мъжът, седящ срещу мен.

- Разбира се.  - отвърнах на усмивката му . - Адски съм Ви благодарна.

- Няма защо. Връщам ти услугата. Ако има нещо друго, с който мога да ти бъда полезен..

- Не, не. Направихте достатъчно за мен. Ще си вървя.

- Както пожелаеш.

Погледнах към леля, която леко поклати главата си.

- Ти тръгвай. Аз искам да поговоря с господин Малик.

- Добре. - кимнах и излязох от кабинета.

Леля се държеше все по - странно.

Тръгнах по коридора, като видях Зейн да върви забързано към мен.

- Господи! - той възкликна.  - Добре ли си?

Сбръчках вежди.

- Ъм, да? Станало ли е нещо?

- Не. - той въздъхна. - Просто разбрах, че с леля ти сте при баща ми и... няма значение. Тя къде е?

- Остана да разговаря за нещо с него- отговорих му.

- Хубаво. - той тръгна към офиса.

- Говори ли с Майк, с Джиджи? - попитах след него, което го накара да се обърне към мен.

- Не?

- Майк предложи да излезем на вечеря... четиримата.

- Какво? Защо?  - учуди се Зейн.

Свих рамене.

- Добре, няма значение. - каза, след, което отново се насочи към кабинета на баща си.

Влязох в асансьора, а телефонът ми започна да звъни.

Браян.

Поех си дълбоко въздух, след, което вдигнах.

- Да?

- Скай, тряба да се видим.

Не исках, но нямах избор.

- Добре.

- Ела в хотела, ако искаш. - предложи ми.