they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 60

Със Зейн се изправихме пред вратата, на апартамента на леля.

- Готова ли си? - попита ме той, а аз кимнах, въпреки, че малко се страхувах.

Поех си дълбоко въздух и почуках.

Леля отвори вратата и първоначално се учуди, но след това лека усмивка се настани на лицето ѝ. Въпреки това веднага си пролича, че не ѝ стана особено приятно.

- Здравейте. - поздрави ни тя, след, което се помести от вратата, за да можем да влезем.

След като прекрачихме прага на апартамента, леля затвори вратата след нас.

- Как се чувстваш? Сутринта спомена, че не ти е добре. - казах, сядайки на дивана.

Зейн също се настани до мен, взирайки се в леля, която седна на креслото, срещу нас.

- Ами.. Добре съм. Явно просто съм се преуморила. - тя измести погледа си на Зейн. - на какво дължа посещението ти?

Той ме погледна, за момент, а след това заговори:

- Докарах Скай, тя искаше да говори с вас. 

Аз го погледнах, поклащайки леко глава.

- Така ли? За какво? - попита леля.

Мълчах известно време, обмисляйки какво точно да кажа.

- Зейн и един негов приятел са ми намерили апартамент и ще се нанеса там, за да не ти преча.

- Хм.. - тя се учуди. - как така? Искам да кажа... изобщо не сме говорили за апартамент. А и от къде имаш средствата? Вашите ли са ти превели пари?

- Ъм, не. Ще започвам работа и от там ми платиха предварително. Така успях да платя вноската.

- Това е.. това е много хубаво, но кога успя да си намериш и работа? - тя попита, но тонът ѝ бе станал заядлив и донякъде груб.

- Един мой приятел ѝ помогна. - намеси се Зейн, но имам чувството, че думите му само ще влошат положението.

Леля ме гледаше и само по погледа ѝ можех да видя разочарованието в очите ѝ. Беше разочарова от мен и го знаех.

- Благодаря ти, че си ѝ помогнал, но мисля, че вече ти и баща ти направихте предостатъчно за нас. Не е нужно да.. - леля бе прекъсната от Зейн.