they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 04

В колата  ни не цареше тишина, както смятах. Леля разказваше на Браян за Ню Йорк, а той слушаше с интерес. Знам, че обожава този град. Бил е там като малък и не помни нищо, но винаги когато си говорим за дестинации, които искаме да посетим, той никога не изпуска да спомене и Ню Йорк.

След около петнадесет минути се намирахме на летището. Браян взе куфара ми, както и неговия, а аз взех сака на леля и чантата ми.

- Ами колата ти? Тук ли ще остане? - попитах, като двамата вървяхме след леля, която бе единствената, която знаеше къде отива.

- Баща ми ще дойде да я прибере след работа. - обясни той.

- Ясно.

Опаковахме куфарите си и се чекирахме. Дадоха ни и билетите, като оставихме багажа си на определеното място, след което се настанихме на пейките, чакайки да чуем номера на полета си.

Към дванадесет и петнадесет съобщиха и за нашият полет, затова бавно се насочихме към мястото, от което се влизаше в самолета. Леля все още вървеше пред нас, а ние с Браян вървяхме зад нея, хванати за ръце.

Щом влязохме в самолета, аз вървях най - отпред, защото щях да седя до прозореца, тъй като още ми ставаше лошо, когато пътувам. Седалките бяха по три, което беше добре. B32.

Настаних се, като до мен седна Браян, а леля Джуди съответно до него.

Не знам колко дълъг е бил полета, защото съм заспала почти веднага след като самолета излетя. Щом се събудих Браян играеше на телефона си, а леля ми четеше списание.

Половин час, след като се събудих кацнахме.

Чакахме доста на летището, докато вземем багажа си. Беше доста изморително, ако трябва да бъда честа. Бе станало почти пет часът, умирах от глад.

- Лельо, сега на къде? - попитах я, като тримата вървяхме към такситата.

- Ще ви настаня в хотел временно, защото няма как да останете при мен и двамата. Ти утре сигурно ще се преместиш, а на момчето ти ще му намерим квартира, не се притеснявай. - уточни тя.

- Добре. - кимнах и се качихме в едно такси.

Не вярвайте на приказките за Ню Йорк.. те бледнеят пред сама истина! Този град е уникален! Изпълнен е с живот! Станах разногледа, буквално. Толко е красиво. Не знам колко време ще бъда тук, но обмислям да се възползвам максимално.