they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 35

Бяха минали няколко дни. След като със Зейн купихме билети и запазихме стая за родителите ми не си проговорихме повече. Така де, той правеше някакви опити да завърже разговор, но аз не му отговарях. Не му отговарях, защото се познавах прекалено добре - знаех, че само няколко мили думи и отново ще хвърля достойнството си в краката му. Не знам дали това, което ми каза Майк е вярно, но нямаше да се учудя, ако е. Все пак Зейн се държеше ужасно с мен, преди. Радвам се, че не му се е налагало да ходи на някакви мероприятия, защото това означаваше, че щеше да ми се налага да ходя с него.

От друга страна беше връзката ми с Браян. Той пък не говореше с мен. Е, говорехме си, но много малко и той се държеше адски дръпнато. Едно единствено нещо не ми харесваше в цялата ситуация с него.. не ме болеше от това. Не, че не ми пукаше за него или не го обичах, просто не се чувствах толкова зле. Сякаш просто го оставих да прави каквото иска. Писна ми да тичам след него и да го моля да ми повярва. Постоянно ми повтаряше, че ще се прибира. Не исках да си тръгва отново, още повече сега, когато сме скарани, но, ако нещата останат така ще е по - добре да се разделим.. Не искам пак аз да страдам накрая, защото колкото и да го обичам в последно време няма нищо хубаво във връзката ни. 

Майкъл пък се държеше все по - добре с мен. Не знам дали ме харесваше или чувствата му бяха чисто приятелски, но определено ми беше добре с него. Все пак реших, че няма да е уместно да ходя с него на онази гала вечеря. Бях обвързана, а в момента отношенията ни с Браян са доста деликатни. С Бела също се сближихме още повече и тя ми доказа, че наистина може да се разчита на нея.

Но нещата бяха на път да се променят, защото родителите ми идваха днес. Това означаваше, че няма да мога да излизам с Майк или Браян... и, че ще трябва да прекарвам по - голяма част от времето си със Зейн. Колкото и да исках мама и татко да дойдат, щеше да е по - добре да не го бяха правили. Леля много ме разочарова.

Днес беше поредният ден, в който щях да си задавам въпроса - " Защо дойдох тук? "

Нашите кацаха в единадесет часа. Джонсън щеше да ги вземе от летището и да ги закара в хотела, където със Зейн и леля щяхме да ги чакаме. А след това всички щяхме да идем на обяд. Това би звучало толкова приятно, ако нещата между мен и Зейн не бяха такива.

Събудих се рано, но нямах намерение да слизам долу. В следващите дни щях да прекарам предостатъчно време със Зейн... не, че се оплаквам де, но за мен е по - добре да страня от него.