they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 31

Събудих се от звънненето на телефона си. Леко се надигнах, търсейки го с поглед. Изправих се и отидох да го взема.

Върнах се в леглото си и вдигнах.

- Скайлър! - извика мама от другата страна.

- Ало?

- Какво става? Защо трябва да разбирам тези неща от леля ти.

Моля?

- Какви неща мамо, за какво ми говориш?

- Преди малко говорих с леля ти. Първо не повярвах, но после се сетих, че Браян се върна и нещата ми се навързаха.

- Мамо, отново те питам - за какво става въпрос?

Какви ми ги приказваше, толкова рано сутрин..

- Как се случи това? Кога? 

Мама продължаваше да ме затрупва с въпроси.

- Опасявам се, че ако не ми кажеш за какво става въпрос ще трябва да ти затворя.

- За теб и Зейн Малик става въпрос! - мама най - после каза за какво говори, но все пак не разбрах.

- Какво за нас?

- А за " вас " значи? Дори не си направи труда да ми кажеш!

- Мамо! - почти викнах. - какво да ти кажа?!

- Че си започнала наистина да се срещащ със Зейн!

Ъъ, я пак?

- От къде ти хрумна това?

- Казах ти, че говорих с леля ти. Тя ми каза.

Поех си дълбоко въздух и издишах тежко.

- Добре. Нека поговоря с нея първо. - казах.

- Не и се карай, тя направи добре, че ми каза.. също и ми предложи нещо, но поговорете и тогава ще се чуем.

- Хубаво. - затворих. 

Чудесно начало на деня, нямам думи.

Набрах леля.

- Скай, добро утро. - поздрави съвсем спокойно тя.

- Добро да е. Къде си?

- Трябваше да си дойда утре, но заради лошото време преместиха полета ми. Сега пътувам към вкъщи, ти там ли си?

- Не. В апартамента на Зейн съм. Ще мога ли да дойда да си поговорим след час-два?