they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 23

Щом влязохме в апартамента издишах тежко.

- Умирам за сън. - отбелязах.

- Лягай си. - каза Зейн, който влезе след мен.

- Ами ти? - погледнах към него.

Не знам дали изглеждаше учуден от въпроса ми или просто се чудеше дали да ми отговори, но той замълча за малко.

- Аз ще ида до един приятел.

- Ясно. - кимнах леко. - Лека нощ, все пак. - тръгнах нагоре по стълбите.

- Скай - каза Зейн и аз се обърнах към него.

- Утре ще има открита изложба в Central Park, ще се отбелязва началото на есента. Искаш ли да идем?

Стоях и го гледах. Това беше първия път, в който той искаше мнението ми. Първият път, в който не ми заповядваше и не ми казваше какво трябва да правя. Първия път, в който не каза " ще е добре за имиджа ми ".

Усмихнах се.

- Да, разбира се.

- Лека нощ, тогава. - каза той и изчака да тръгна отново нагоре, преди да излезе.

Влязох в стаята и оставих чантата си на леглото, като седнах на него. Усетих, че все още се усмихвах и това ме притесни. Поклатих леко глава и взех телефона си.

Писах на Браян.

" Хей, спиш ли? "

Сега е един, вкъщи сме само с час назад, което значи, че сега трябва там да е.. дванадесет? Не би трябвало да спи. Но той каза, че днес е помагал на баща си с някакви кашони, може да е бил изморен и да си е легнал.

Както и да е.

Изкъпах се набързо и си легнах.

Както всяка вечер реших да направя анализ на изминалия ден.

Това обаждане от Бела беше доста странно, а и май на Зейн му стана нещо, след като му казах, че съм говорила с нея. Поне така мисля де, може да си въобразявам.

От друга страна говорих и с Браян. Той ще идва. Това беше хубаво, липсваше ми компанията му. Леко се усмихнах.

Хайде. Време е за сън.

Затворих очи.

Не, няма да стане така.

Изправих се, и както обикновено взех телефона си, и слязох долу.

Отидох в кухнята и започнах да ровя по шкафовете, търсейки чай. След като го намерих си го направих и седнах на дивана, оставяйки телефона си на масичката. Отпих веднъж от чая.