they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 58

Със Зейн търпеливо изчакахме Зизи да отключи апартамента.

- Вълнуваш ли се? - попита ме Зейн.

- Защо да се вълнувам, идвам на оглед? - погледнах го, а той се засмя.

- Хайде, бебчета. - подкани ни Зизи, прекрачвайки прага на апартамента.

Ние също влязохме.

Мястото беше много хубаво. Нямаше мебели, но си личеше колко уютно може да стане тук. Имаше и втори етаж, което ми допадна най - много.

- Е? - Зизи повдигна въпросително вежди.

- Уникално е. - отговорих, оглеждайки първия етаж. - Но сигурно и скъпо. - погледнах към него и Зейн, които се взираха в мен. - Колко е месечния наем?

- Мм..  - Зизи замълча е погледна към Зейн, който заговори.

- Скай, надявам се да не ни се сърдиш, но.. Взехме мястото. - каза напълно спокойно, но побърза да се оправдае, след като се ококорих насреща му. - така де, не сме го купили. Платихме наема за една година, защото можеш да решиш да се преместиш. Преценихме, че ще е най - добре ти сама да го обзаведеш, затова не купихме никакви мебели.

Гледах ту единия, ту други, с буквално отворена уста. Не знаех какво да кажа, а и не можех нищо да кажа. Останах безмълвна.

- Вие какво? - попитах, захапвайки нервно долната си устна.

- Любима моя, това е малък подарък за добре дошла в Ню Йорк. - усмихна се виновно Зизи.

- Малък? Ти наричаш този апартамент ' малък подарък ' ?! 

- Очаквах такава реакция. - въздъхна Зейн. - Но те моля просто веднъж да приемеш това, което ти се дава. Както каза Зизи - приеми го като подарък от нас.

- Ако държиш толкова.. ще ти плащам само половината заплата. - предложи Зизи.

- Дори да не ми плащаш изобщо, за няколко години, няма да мога да ви върна парите. Настина не беше нужно. - погледнах надолу.

- Бейби гърл, усмихни се и прегърни бъдещия си съпруг и кумът на сватбата ви. - пошегува се Зизи, а аз се засмях.

- Благодаря ви адски много и ви обещавам, че ще ви се реванширам. - отидох до тях и ги прегърнах едновременно.