they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 47

Gigi's POV

Все още не бях добре, но не можех да търпя да лежа цял ден, както Бела би искала от мен. Облякох се и слязох долу, продължавайки да опитвам да звъня на Зейн, след както видях онази статия.

Майк и Зейн бяха толкова близки. Толкова ми е жал, че развалиха приятелството си и то заради мен.

Бела влезе, леко разтревожена и бърза седна на дивана до мен.

- Джи, какво пак е направил твоят? Нали уж щеше да си изчиства имиджа? Защо са се сбили с Майк?

Въздъхнах тежко.

- Де да знаех, опитвам се да се свържа с него цяла сутрин, но не ми вдига. Най - накрая ще звънна на баща му. - покрих лицето си с ръце. - притеснявам се.

- Гузна съвест? - подметна сестра ми, карайки ме да я погледна.

- Не знам и аз вече.

- Джи, приятелството им приключи, когато ти остави Майк и започна да излизаш със Зейн.

- Добре, аз какво съм виновна? - защитих се. - можеха да останат приятели, но те решиха да се правят на мъже.

- Миличка, знаеш, че е под достойнството и на двама им да се сдобрят. - Бела ме придърпа към себе си и ме гушна. - а знаеш ли Майк към кого се е насочил сега?

Леко сбръчках вежди и я погледнах въпросително.

- Скай.

Моля? Защо?

- Скай? Скайлър?

- Мхм. - Бела кимна. - мисля, че се опитва да отмъсти на Зейн.

Леко се надигнах. Намекваше ли нещо?

- И как по - точно ще му отмъсти чрез Скайлър?

Тя сви рамене.

- Не знам, просто така го казах. - Бела се изправи. - ще ида да си почина, че след час ще ходя на снимки.

- Добре. Аз също ще изляза, имам нужда от чист въздух.

- Облечи се, студено е. - тя се усмихна леко и тръгна нагоре.

Взех дамската си чанта и палтото си, след, което звъннах на Гаред, който по принцип ме караше, когато Бела не може. Живееше близо и след по - малко от десет минути вече бе пред нас. Когато той спря, излезе и ми отвори вратата. Аз се настаних вътре, след, което и той се качи на шофьорското място.