they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 08

След речта на господин Малик сякаш стана по - шумно. Всички се разприказваха, а музиката, която се носеше стана малко по - силна. Бела все още я нямаше и на масата бяхме ние тримата. Зейн и Джиджи бяха забили погледи в телефоните си, което ме караше да мисля, че си пишат един с друг. По едно време Зейн  се огледа и леко се наклони към мен.

- Отивам отвън да пуша. Ела с мен.

- Защо? - попитах и той погледна отегчено и ми направи знак с ръка да ставам.

Джиджи следеше внимателно всяко едно мое движение.

Взех чантата си и излязохме, отново хванати за ръце.

Излязохме в нещо като закрита градина, въпреки, че можех да чуя виковете на папараците, които бяха пред клуба.

Той запали цигарата си и прибра запалката обратно в джоба си - там от където я взе. Видях няколко присветквания, при което чух тежката въздишка на Зейн.

- Ела.

- Какво? - леко сбръчках вежди.

Той ме придърпа леко към себе си, обвивайки талията ми с едната си ръка.

- Двойка сме, не помниш ли? - каза тихо.

- Ам.. - леко сложих главата си върху гърдите му, след, което се чуха прищракванията на още няколко фотоапарата.

Ако трябва да бъда честна - това е много романтичен момент. Е, щеше да е по - романтичен, ако бях с Браян, не със Зейн, но и така става.

Чувах как бие сърцето му и това някак успокояващо. За момент затворих очи и си представих, че тук е Браян. Разбира се, представите ми се разбиха, когато усетих аромата на смесица между цигари и силен мъжки парфюм, защото първо, Браян не пуши, и второ парфюмът му има много по - лек аромат.

- Нека да влизаме. - каза Зейн, а аз се отдръпнах леко от него.

Той хвърли фаса си на земята и го настъпи.

Щом влязохме обратно вътре Зейн се насочи към баща си, а аз го последвах.

- Ще тръгваме. - заяви момчето.

- Как така? - попита баща му.

- Утре имам работа, ще ставам рано. - обясни Зейн.

- Добре.. - господин Малик ме погледна. - всичко е наред, нали?

- Да. - усмихнах се.