they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 27

След разговора ни със Стейси отново почувствах глад, въпреки, че предната вечер бях преяла. Взех си остатъците от снощи, не бях в настроение да готвя. Телефона ми звънна.

- Здравей! - поздрави Бела.

- Хей, как си? - попитах, сядайки на дивана.

- Ъм добре, ти как си? Притесних се след като снощи не дойде.. Зейн каза, че ще те докара пък..

- И аз съм добре, просто леля ми каза да наглеждам апартамента и докато я няма, това е.

- Ясно, аз си мислех, че ми се сърдиш..

Леко сбръчках вежди.

- Защо да ти се сърдя?

- Нищо, нищо. Просто така си приказвам. Имаш ли планове за днес?

- Ами след няколко часа приятелят ми идва, но до тогава - не.

- Искаш ли да излезем? На кафе или на обяд, просто не ми се седи вкъщи..

- Добре, супер.

- Навън вали.. - така ли? Изобщо не съм забелязала. - ако искаш да мина да те взема и да идем да хапнем някъде? - предложи ми Бела.

- Става. Ще ти пратя адреса на сградата.

- Добре. Когато съм долу ще ти пиша да слезеш.

Преоблякох се и се приведох в приемлив вид. Седнах отново на дивана и взех телефона си. Прехапах силно долната си уста.

Любопитството ми пак започна да се пробужда.

Влязох в профила на Зейн, в instagram.

Не можах да се сдържа и се усмихнах, щом видях, че той бе качил снимката ни.

Имаше доста харесвания... Да прочета ли няколко коментара? Искаше ми се адски много, но не биваше. Излязох от профила преди да натисна нещо..

Бела ми писа.

" Долу съм. "

Грабнах чантата си и излязох, заключвайки след себе си.

Навън валеше, меко казано. Беше си направо буря.. как не съм усетила?

Претичах до колата на Бела, щом я видях, и се качих бързо.

- Леле, как вали... - казах.

- Така е от много рано сутринта, а най - лошо е, че казват, че ще става все по - лошо.