they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 71

Пътувахме към ресторанта. Зейн бе усилил радиото, а Зизи пееше със цяло гърло. Наистина се наслаждавах на тези моменти.

Когато пристигнахме, Зейн слезе първи и ми отвори вратата. Усмихнах се и му благодарих.

Зизи ме хвана под ръка и тръгнахме към входа на заведението. Щом влязохме, Зейн каза името си на рецепцията, като от там ни насочиха към масата, която той бе запазил. Настанихме се.

- За първи път да не закъснея. - казах, като и тримата се засмяхме.

- До колкото те познавам ще е и единствения. - подметна Зейн, смеейки се.

Непосредствено след като седнахме на масата, родителите ми прекрачиха прага на ресторанта. Аз се изправих, за да привлека вниманието им и да дойдат при нас. Щом мама ни видя се усмихна и те се насочиха към нас.

- Добър вечер! - поздрави татко, сядайки.

- Здравейте. - усмихна се Зейн.

- Ъм, не знам дали познавате Зизи.. - казах, а той подаде ръка и се здрависа и с двамата.

Решихме да не поръчваме докато не дойдат всички.

Когато Джонсън също влезе, той се огледа, а аз се изправих и отидох до него. Усмихнах се и го прегърнах.

- Много се радвам, че дойде!

- Аз се радвам, че ме покани. - той леко се отдръпна и ми подаде красив, подаръчен плик. - не знаех какво да ти взема, затова ти нося няколко керамични съда, ръчно изработени от баба ми.

- Адски много ти благодаря. Хайде, да идем да седнем.

С Джонсън се върнахме на масата и той поздрави учтиво. След това седна до Зейн.

Говорихме си известно време, когато забелязах, че погледа на Зейн се насочи към входа. Аз инстинктивно погледнах натам и бързо ми стана ясно на какво се дължи лошия му поглед. Майк току-що бе влязал. Аз се извиних, изправих се и се запътих към входа.

- Здравей! - той се приближи и ме придърпа към себе си, прегръщайки ме.

- Хей.. - леко се усмихнах. - Може ли да излезем за малко, да поговорим?

- Да, да. Разбира се.

Заедно излязохме, а той ми подаде пликче, което бе в сребрист, блестящ цвят.