they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 03

Реших вечерта да започна бавно да оправям багажа си. Надявах се Браян да се съгласи да дойде, исках да дойде. Това щеше да е като сбъдната мечта за нас. Не точно, защото няма да можем да излизаме свободно постоянно, но щяхме да сме в Ню Йорк, заедно.

Извадих най - големия си куфар, защото, ако все пак отида ще стоя там няколко месеца, поне по думите на леля ми. Трябваше да си взема повече дрехи.Извадих почти всичките си потници, тениски и гащеризони, както и късите си панталони. Съответно взех и по - дебелите си дрехи, защото беше август месец, скоро температурите щяха да паднат. Приготвих и пуловерите си, блузите си и панталоните си. Прибрах и бельото си. Сложих обувките си в отделни пликове, но прецених, че не е нужно да ги слагам още в куфара. Реших да не прибирам козметиката си, тъй като все още нищо не беше ясно.

Брат ми влезе.

- Хайде на вечеря, Скай.

Кимнах и излязох от стаята си с него.

На масата беше тихо. Цареше тишина, която аз реших да разчупя.

- Защо не ми казахте? - казах, поглеждайки към мама, а след това към баща ми.

- Мислехме, че ще се съгласиш. Бях длъжен да помогна на сестра си. - каза, гузно татко.

Погледнах към леля.

- Тя се съгласи, но всичко зависи от приятелят и. Той също ще дойде с нас. - леля побърза да каже.

- Все още не е сигурно. - уточних, а леля поклати леко глава.

- Съжаляваме, че не ти казахме. - мама каза, гледайки в чинията си.

- Не разбирате ли, че това не е шега? Това е сериозно. Аз отивам в друг град. В Ню Йорк, за да се правя на приятелка на известно момче! Самият факт, че вие сте се съгласи ме учудва! Вие, които сте най - големите моралисти! Не бяхте ли точно вие, които ми казвахте, че до единадесет трябва да съм в нас? Не бяхте ли вие, които не ме оставяхте да стоя насаме с Браян в началото на връзката ни?

- Скайлър, ние.. имаме си нашите причини. Леля ти... тя винаги е била насреща на семейството ни, знаеш. Трябваше да се съгласим. - татко се опита да оправдае постъпката си.

- Трябваше да ми кажете. - аз смекчих тона си.

- Така е. - брат ми ме подкрепи.