they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 06

След като подписах пак настъпи тишина. Чуваше се само шумът от листовете, които господин Хеферсън набутваше в папката си.

- Ами това е. - каза той поглеждайки първо към господин Малик, след това към леля, после към мен и накрая към Зейн. - ще тръгвам,значи.

Той се изправи, приближи се до бюрото на шефът си и се здрависаха, след което излезе от кабинета.

- Скайлър, Зейн с голямо удоволствие ще те изпрати до паркинга, където ще даде инструкции на шофьора си. Довечера фирмата ни ще открива нов кънтри клуб. Това ще е първият път, в който ще се появите като двойка, малко скоро, но искам да изглеждате безупречно. Шофьорът на сина ми ще те закара в няколко магазина, от където ще имаш възможност да избереш тоалетът си. - Господин Малик говореше, като ме гледаше съсредоточено, а аз кимах след почти всяка негова дума. - ясно ли е Зейн? - попитай той, в края на монолога си.

- Ако може по - бързо, имам работа. - каза момчето и се насочи към вратата.

Аз все така си седях, когато усетих как леля ме побутна и ми направи знак с глава, карайки ме да го последвам. Аз я погледнах и леко сбръчках вежди, след, което погледа ми се премести на господин Малик, който кимна леко.

Изправих се и тръгнах след Зейн, който вече бе стигнал средата на коридора. Вървях зад него, като леко подтичвах. Той спря пред асансьора и натисна копчето, като зачака, поставяйки  ръце в джобовете си. Добре, че асансьора не дойде веднага, защото едвам успях да го настигна. 

Той влезе, а след него и аз. Зейн отново бе сложил очилата си, които го правеха още по - мрачен.

- Това, което е написано в договора не е важно. Правилата определям аз. - каза той, с груб глас.

- Ам, добре, но.. - опитах да го попитам нещо, но моментално бях прекъсната.

- Първо правило - без излишни въпроси, и не говориш без да съм те питал. - отсече той.

- Как така? - попитах.

- Какво казах току-що за въпросите?  - каза, без дори да си прави труда да ме погледне.

Сведох поглед, след което го погледнах.

- Трябва да ида до хотела, в който съм отседнала. - изрекох, като се опитах да звуча самоуверено.