they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 49

Със Зизи и Зейн решихме да седнем да обядваме. Зизи предложи да идем в някакъв ресторант на негов приятел, а ние естествено се съгласихме.

Когато се настанихме ни донесоха менюта и след като поръчахме, Зейн заговори:

- Скай, утре ще идем до фирмата, за да попълниш документите за кандидатстване за стипендия.

- Добре. - кимнах.

- Все едно се не се знае..  - подметна Зизи и се засмя, а аз леко сбръчках вежди.

- Както и да е. - Зейн се прокашля леко. - реши ли къде ще останеш?

- Мхм. - потвърдих. - ще ида при леля, временно, пък после ще видя. Ще ми е трудно да си намеря квартира, на достъпна цена. А не ми се ще да живя със съквартирант, тъй като не познавам никого, а ще ми е неудобно да живея с непознат.

- Аз мога да помогна с търсенето. Кооперацията, в която живея е нова и има доста свободни апартаменти. - съобщи ни Зизи.

- Да бе. - леко се засмях. - Виж начинът, по който живееш ти и начинът, по който аз. Няма шанс да мога да си позволя да живея в една сграда с теб. Кой знае колко е наема.

- Глупостиии! - отрече Зизи. - Не е толкова скъпо, а и ние със Зейни ще ти помогнем с началните вноски. Пък ти нали ще работиш за мен, ще ти плащам всеки месец, няма да даваш от спестяванията си.

- Благодаря ти много, но първо ще потърся нещо, което мога си позволя, а после, ако нещата малко се подобрят мога и да се преместя. - усмихнах се.

- Както искаш, миличка. - Зизи също се усмихна насреща ми.

- След като се нахраним ще идем до нас да си събереш багажа, ако искаш. - предложи Зейн.

- Да, супер.

- Пак ти казвам - можеш да останеш известно време, не се чувствай длъжна да се изнесеш веднага. - каза Зейн.

- Спокойно. - усмихнах се. - Благодаря ти много, но мисля, че е най - редно да се изнеса.

- Извинете... - чух женски глас зад себе и, а щом се обърнах видях група от няколко момичета, с широки усмивки на лицата. - може ли да се снимаме? - попита едно от тях, гледайки към Зейн.

- Да, разбира се. - той се изправи и отиде към тях.

Снима се няколко пъти с момичетата, докато те му обясняваха колко го харесват. След може би цели тридесет минути той най - после успя да приключи разговора си с тях и да се върне на масата.