they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 36

С леля, Зейн и Джонсън чакахме в лобито но хотела.

- Защо се бавят толкова? - казах изнервено, изправяйки се от мястото си.

- Спокойно де, пътували са дълго, остави ги да се оправят. - защити ги леля.

Кимнах леко.

Вратата на асансьора се отвори и през нея излязоха родителите ми. И двамата се бяха преоблекли, а мама дори се бе гримирала.

Леля, Джонсън и Зейн също се изправиха.

- Моля след мен. - каза Джонсън и тръгна към вратата, която водеше към паркинга.

Аз тръгнах след тях, а Зейн съответно вървеше зад мен.

Колата, която караше Джонсън, бе паркирана да тази на Зейн.

- Нямате нищо против да се возите при мен, нали? - усмихна се Джонсън, поглеждайки един по един - леля, мама и татко.

- Не, разбира се. - изкикоти се мама и бързо се настани в колата. Леля седна до нея на задната седалка, а татко седна отпред. Джонсън помаха леко и се качи на шофьорското място. Той запали колата и потеглиха.

- Ще се качваш ли или ще вървиш пеша? - подметна заядливо Зейн, който се качваше в колата си.

Превъртях поглед.

- Щеше да ми е по - приятно да вървя пеша. - казах, гордо.. но се качих в колата.

Карахме след колата на Джонсън, когато Зейн зави на другата посока.

- Какво правиш? - попитах, веднага.

- Отвличам те. - каза иронично. - първо ще идем на едно място и след това ще се присъединим към другите, спокойно.

- Не искам. - скръстих  ръце и се облегнах назад.

- Не те питам дали искаш.

Изпуфтях.

Когато той спря, установих, че се намирахме пред фирмата на семейството му.

- За какво дойдохме тук? - попитах, слизайки от колата.

Той мълчаливо се запъти към входа, а аз го последвах.

Когато се качихме в асансьора пак реших да попитам.

- Защо сме тук? Не стига, че ме доведе буквално насила, ами дори не ми казваш защо.