they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 73

Леко се надигнах и взех телефона си. Беше брат ми. Сбръчках вежди и се изправих.

- Да?

- Скай.. - измрънка тихо той.

- Джош?

- В една болница сме.

- Моля, защо? - ококорих очи и погледнах към Зейн, който сбръчка вежди.

- Стейси..

- Какво е станало?

- Нищо сериозно. Алкохолно натравяне.

Въздъхнах тежко. До някъде се успокоих, защото не ѝ се случваше за първи път и щеше да се оправи, но все пак е най - добрата ми приятелка и не ми харесва да прави такива нещо.

- В коя болница сте?

- Ъъ.. нямам идея. Майк ни докара.

- Добре питай го и ми прати адреса, ще дойда.

- Скай, моля те, звънни на леля. Не искам да притеснявам нашите, а мисля, че е редно да има възрастен с нас.

- Добре. - той имаше право. Затворих и погледнах Зейн.

- Стейси се е натровила... с алкохол. - въздъхнах, а той се изправи.

- Ще идем при нея, нали?

Кимнах.

- Казах на брат ми да взема адреса от Майк, но хайде да отиваме към колата.

Когато се настанихме в автомобила звъннах на леля.

- Ало? - каза сънено тя.

- Лельо, извинявай, че ти звъня толкова късно.

- Няма нищо.. случило ли се е нещо?

- Ами, ти у вас ли си?

- Да, преди малко се прибрах от командировка и тъкмо си легнах. Но хайде казвай какво е станало.

- Стейси. В болница е и сега отивам натам. Мисля, че е редно и ти да дойдеш, за да не притеснявам нашите.

Леля замълча, след, което издиша тежко.

- Добре. Веднага идвам. В коя болница?

- Не знам още. Чакам Джош да ми прати адреса. Всеки момент трябва да го получа и ще го изпратя и на теб.

- Хубаво. - щом затвори видях, че брат ми вече ми бе пратил името на болницата.

Изпратих го и на леля, за да може да дойде. Малко ми беше гузно, че я карам да идва в болницата през нощта, но ме беше страх да карам мама и татко да идват, тъй като не познават изобщо града.