they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 64

С Джош, Стейси и Джонсън решихме да седнем в една закусвалня за бърза хранене. Беше малко трудно но убедя Джонсън да седне с нас, но след дълго настояване от моя страна, той най - после се съгласи.

- Хайде Скай. Разкажи нещо ново покрай теб. Какво става? Намерила си си жилище. - каза Стейси, отхапвайки голяма хапка от бургера си.

- Нда, с помощта на Зейн и Зизи. - отговорих.

Тя се подсмихна леко.

- Ясно.

- А кой или какво е Зизи? - попита брат ми.

- Зизи е мой приятел. Има фирма и ще започна работа при него.

- Това е хубаво. Тук си от малко повече от месец, а вече си си намерила доста заможни приятели. - изкоментира Джош, а аз го погледнах лошо. Той се засмя.

- Какво ще правим да рождения ти ден? - попита Стейси. - Най - после съм в Ню Йорк и възнамерявам да се изкарам много добре! Затова казвай, бар, дискотека?

- Ъм, аз не съм планирала нищо. Нямах намерение да го празнувам. - отговорих.

- Без такива, Скайлър. Дори аз искам да усетя от нощния живот на Голямата ябълка. - допълни Джош.

- Може да измислим нещо, ще видим. - казах, леко смутено. Брат ми по принцип никога не си е падал по барове и купони, но явно хората се променят.

- Няма за кога Скай! Рождения ти ден е утре, измисли къде ще идем. А и не, че намеквам нещо, но задължително трябва да извикаш и Зейн. - продължи да говори Стейси.

- Спокойно. Може първо да идем някъде на вечеря, пък после е възможно да излезем. - успокоих я.

Обърнах се към Джонсън и казах:

- При теб какво става? Отдавна не сме се виждали.

- Така е. Просто Зейн не ме е викал скоро.

- А ти какъв си точно? - попита, нетактично Стейси.

- Шофьор. - отговори простичко Джонсън.

- Утре, ако излизаме нали ще дойдеш с нас? - опитах бързо да сменя темата.

- Не мисля, че имам работа с вас. - той леко се засмя.

- Че защо не? Ти си ми приятел. И без това тук не познавам почти никого. Настоявам да дойдеш, ако организираме нещо.