they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 11

- Скайлър... - чух мъжки глас в просъница и разтърках очи, обръщайки се.

Отворих очи, като видях Зейн, който се бе изправил до леглото ми.

- Скайлър - той каза отново. - събуди се най - сетне!

Аз леко се надигнах, недоумявайки какво прави той тук.

- Какво има? - казах поглеждайки към него.

- Трябва да ставаш! Интервюто е днес, а не утре, както си мислех. Ставай и се оправяй. След час тръгваме. - съобщи ми и излезе от стаята.

Изправих се и затворих вратата след него.

Прокарах ръка през косата си. Седнах на леглото си и звъннах на мама.

- Мамиии. - казах, щом тя вдигна телефона.

- Добро утро миличка! Защо си станала толкова рано? - мама ме попита, а аз си нямах на представа колко е часът.

- Ами така... Няма значение! Вие как сте? Вчера нямах време да ви се обадя...

- Спокойно, Скай. Говорих с леля ти, тя ми разказва всичко! Добре сме, брат ти утре заминава на стаж, баща ти закусва. Знаеш, ежедневие. - тя се засмя, както и аз.

- Мамо, липсвате ми. - казах.

- Милата ми. И ти на нас, но помагаш на леля Джуди, не забравяй! - заяви тя.

- Да, да. Знам.

- Хайде скъпа, отивай да обикаляш Ню Йорк, когато се прибереш ще ни разказваш!

- Непременно! Обичам ви!

- И ние! - мама затвори.

Вързах косата си, взимайки несесера си с козметика и хавлията, която ползвах. Излязох от стаята си и се запътих към банята.

Взех си душ, измивайки и косата си. Измих лицето си, както и зъбите си.

Излизайки от банята видях Зейн.

- По - бързо! Имаш половин час. - заяви той.

- Добре де! - казах, вървейки към стаята си.

Щом влязох се наведох до куфара си и започнах да се ровя в него. Кога щях да имам време да си наредя дрехите в гардероба?!

За момент спрях да премятам дрехите си и отидох до прозореца, за да видя какво беше времето.

Бяха първите дни от септември, но си личеше, че вече бе по - студено.

Слънцето бе скрито зад сиви облаци и подухваше лек вятър. Въпреки това бях убедена, че не е толкова студено.