they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 38

Докато пътувахме, изненадващо за мен дори и мама мълчеше. Може би бе изморена. Джонсън пък беше в доста добро настроение.

- Как мина денят ти? - попитах.

Джонсън погледна в огледалото, учуден, че говоря на него.

- Аз ли?

- Дам. - леко се засмях.

- Ами доста добре. Имам среща. - обясни ми.

- Господи.. - възкликнах. - а ние те занимаваме с глупости.

- Не е вярно. - той се засмя. - това ми е работата, все пак. Господин Зейн ми плаща за това.

- Е, да.. но все пак.

- Спокойно.

Спряхме и Джонсън слезе да ни отвори. Първо на мама, а след това и на мен.

- Приятна вечер. Когато сте готови ми звънни. - каза ми той.

- Добре. - съгласих се, но нямаше да го направя. Той имаше среща, нямаше да го карам да идва да ни взима.

Той ни помаха и се качи обратно в колата.

- Хайде да влизаме.. - каза мама, запътвайки се към входа.

- Чакай да видя Зизи къде е.

- Кой? - тя сбърчка вежди.

- Един приятел. - отговорих, изваждайки телефона си.

Набрах Зизи.

Не вдигна. Ако беше вътре надали щеше да чуе, че му звъня.

- Не ми отговаря.. нека влизаме.

Мама ме хвана под ръка и заедно прекрачихме прага на залата, в която се състоеше ревюто.

В средата имаше подиум, който беше буквално от единия край до другия, а от двете му страни бяха наредени столове. Имаше доста хора. Огледах се с надеждата да видя Зизи.

- Бързо Скай! - мама хвана ръката ми и ме задърпа нанякъде.

Тя ме теглеше към два свободни стола. Мама бързо се настани на единия, а аз седнах на другия.

Щеше да ми е по - приятно, ако Зизи бе някъде наблизо, защото все пак той ме покани.

- Нямам търпение! - каза мама развълнувано.

- И аз. - усмихнах се.

На подиума излезе едно доста дребно момиче, държейки микрофон.