they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 16

Спряхме пред една врата и Бела почука. Отвътре се чуваше музика и след като никой не отвори тя влезе направо, а аз я последвах.

- Белааа! - чух познат глас, а не след дълго установих, че това бе Зизи. - ааа! - възкликна той, щом ме видя и покри устата си с ръце. - Моето ангелче! - прегърна и мен.

- Познавате ли се? - попита Бела.

- Разбира се! Преди няколко дни гримирах това бонбонче! - отговори Зизи, като все още ме прегръщаше силно. - пак се срещаме, човек ще каже, че Ню Йорк е малък град. - изкикоти се той, а ние с Бела се спогледахме и се засмяхме.

- Ти ли ще ме гримираш? - попита Бела.

- Не, аз само ще помагам този път.

Бяхме в доста голяма стая. Носеше се музика и беше пълно с хора. Имаше поне трима-четирима фотографа. Имаше пет огледала и пред всяко от тях седеше красиво момиче, докато различни гримьори и стилисти работеха по визията и. Имаше поне около сто тоалета, които бяха закачени на закачалки до стената.

- Елате да седнем, докато дойде време за теб, бейби. - каза Зизи, усмихвайки се на Бела.

Тримата седнахме на едно диванче, като Зизи седна между нас. Гледах моделите... бяха много красиви.

- Е, скъпа. Разкажи ми, защо се разделихте с онзи... с гнездото на глава? - попита Зизи, кръстосвайки крака.

- Не ми се говори, моля те. - поклати леко глава Бела.

- Миличка, не ми казвай, че страдаш! - той отново я придърпа в прегръдка.

- Не, не. Спокойно. - тя се усмихна.

- Скайй! Ти разкажи тогава! Поне при теб нещата са доста добре, ако ме разбираш.. - той се засмя и ме побутна с лакът.

- Да, така е. - усмихнах се, насила.

- Няма да те питам дали си добре, чувал съм доста неща за Зейн и отношението му към момичетата му... - Зизи продължи да се смее истерично, а аз погледнах Бела, която също се засмя леко.

- Зивиъс? - каза едно младо момче с очила.

Зизи се изправи рязко.

- Зи-зи! Аз съм! След малко ще те повикам, Белсс. - той ни прати въздушна целувка и тръгна към моделите, заедно с момчето, което го повика.