they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 52

Докато пътувахме се чудех какво щеше да се случи. Дали щяха да се скарат пак? Силно се надявам да не стане проблем, защото наистина няма да ми е приятно да ги гледам как спорят един с друг.

- За какво мислиш? - попита ме Зейн.

- А, нищо. - погледнах го.

- Сигурна ли си? Изглеждаш притеснена.

Отново погледнах напред и леко се усмихнах.

- Просто мисля за университета и за това, което каза за предложението на баща ти.

- Недей да го мислиш толкова. Не е кой знае какво.

- Напротив. От това къде ще уча ще зависи целия ми живот.

Зейн се засмя.

- Колко си наивна.

- Какво искаш да кажеш? - сбръчках вежди.

- Няма значение.

- Добре, хубаво. - изпуфтях. - Искам да те попитам нещо.

- Слушам.

- Защо започна да се държиш добре с мен?

- Оплакваш ли се? - той се засмя.

- Не, не. Напротив.. така де, искам да кажа, че се държеше много зле с мен преди. Когато трябваше да се правим на двойка. - обясних.

- Ето, сама отговори на въпроса си.

Добре, понякога не го разбирах.

- А? - сбръчках  вежди.

- Ох Скайлър, не ми се обяснява. Помисли си малко и ще се усетиш. Не стига, че съм те взел с мен, а ти не млъкваш. Мрън - мрън. - изимитира ме.

- Аз!? - възкликнах. - Добре, добре. Млъквам. Ти сам ще ми се молиш да ти проговоря. - скръстих ръце и се облегнах на седалката, а Зейн започна да се смее.

Спряхме в паркинга на студиото и слязохме от автомобила, като аз тичах към входа, а Зейн съвсем спокойно си вървеше под дъжда.

Когато и двамата влязохме го погледнах.

- Целия си мокър, защо не се забърза малко?

- О, я виж ти кой ми проговори.

Превъртях поглед и тръгнахме към една от залите.

Влязохме в нещо като офис, само, че вместо бюро имаше маса, с няколко стола около нея. На масата бяха разпръснати много листове, а около нея седяха бащата на Майк - господин Хилтън и още един мъж, който бе забил поглед в един от листовете. До прозореца стоеше още един човек, който мисля, че беше тук и първия път, в който идвах.