they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 61

Все още чакахме за дивана и масата, както и за храната, която Зейн поръча.

Седях до прозореца, гледайки небето.

- Ужасно е. - казах, поклащайки леко глава.

Зейн дойде до мен и също погледна навън.

- Да, кой знае колко гущерчета се пържат сега. - каза иронично, едвам сдържайки смеха си.

- Не деее. - ' възмутих ' си при, което леко го ударих, а той се засмя.

Телефонът му звънна и след кратък разговор, Зейн каза, че ще слезе, за да насочи хората, които носят мебелите.

Когато вече бяха в апартамента, около половин час им казвах как точно да поставят дивана, а съответно и масичката. Щом най - после го нагласиха, така както аз исках, Зейн им плати и те си тръгнаха.

Аз гордо седнах и се усмихнах.

- Горките хора. Толкова си капризна. - поклати глава Зейн, а аз ококорих очи.

- Моля?! Аз съм един от най - малко капризните хора на света, ако искаш да знаеш. - скръстих ръце.

Зейн отново се засмя и седна до мен, вдигайки краката си на масата.

- Ей, ей! Какво си позволяваш? - скарах му се.

Той ме погледна.

- Брей, брей. Я виж ти, притежава този апартамент от по - малко от ден, а вече се разпорежда.

Засмях се леко.

- Искам да те питам нещо.

Той облегна глава назад и затвори очи.

- Слушам те. - каза ми. 

- Защо се държеше.. лошо с мен? Искам да кажа, че беше адски груб и нетактичен.

Той въздъхна.

- Ами... чувствах, че всичко е насила. Все едно бях длъжен да се разбирам с теб, а ти беше толкова досадна и енергична.

- Аз и сега съм си такава.

- Е, да. Но просто сега гледам на теб по различен начин. Сега мога да избера да бъдем приятели, а не насила. - обясни ми той.

- Да, може би е така.

Когато храната също дойде, ние пак се настанихме на дивана, вдигайки краката си на масичката.