they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 13

- Може ли да поговорим? - попита ме Джиджи.  

- Естествено. - леко се усмихнах, след като тя седна.

- Искам да ти се извиня, че се държах като кучка онази вечер. Просто бях малко изнервена и си го изкарах на теб. Нямаш вина за нищо.  - обясни тя.

- Няма проблем. Разбирам те. Аз също имам приятел и бих реагирала по същия начин, ако той трябва да се прави на гадже с друго момиче. - леко се усмихнах.

- Господи, имаш си приятел... - тя сведе поглед. - просто като ви видях, а и като се има предвид, че семейството му не ме харесва... Беше глупаво от моя страна да ти говоря така, още повече, че не те познавам.

Докато Джиджи ми говореше за момент отклоних погледа си от нея и погледнах към Зейн, който все още записваше акустичната версия на песента. Буквално замръзнах след като погледа ми се срещна с неговия.

Веднага погледнах обратно към Джиджи, която също върна погледа си на мен.

- Прощаваш ли ми? Не искам да се караме.

- Няма защо да ти прощавам.

Тя се усмихна и ме прегърна.

- Радвам се, че изяснихме това. - тя се изправи и се насочи към Зейн, който тъкмо излизаше от 'стъклената стая'.

Бях убедена, че той я попита за мен, защото и двамата погледнаха в моята посока.

- Хайде да идам на обяд в новия ни кънтри клуб? - предложи Зейн, прегръщайки Джиджи.

- Супер. Умирам от глад. - отбеляза Майкъл, след, което ме погледна. - идваш, нали?

- Много бих искала, но имам малко работа. - казах.

- Добре. Да те закарам? - предложи ми Майк.

- Няма нужда. Ще викна Джонсън. - каза Зейн.

- Няма смисъл да го разкарваш в почивния му ден. Аз ще закарам Скай и ще дойда в клуба. - настоя Майкъл.

- Много ти благодаря, но ще си взема такси. Беше ми приятно да се запознаем. - усмихнах се, здрависвайки се с Майк.

Джиджи се отдръпна от Зейн и ме прегърна. Почувствах се леко неловко, но отвърнах на прегръдката и.

- Довиждане! - помахах за последен път и излязох.

Докато вървях към изхода набрах телефонния номер на Браян, но той не вдигна.