they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 05

Бях навила алармата си за седем без петнадесет. Отворих очи и първото нещо, което направих бе да погледна Браян, който все още спеше блажено. Усмихнах се, гледайки го. Изправих се и прокарах ръка през косата си, прозявайки се. Взех несесера с козметиката си, от масичката, както и хавлията, която бях простряла снощи, и влязох в банята. Взех си душ. Истината бе, че никога не съм била добра в гримирането, затова сложих само спирала и лек гланц. Излязох, тихо, за да не събудя Браян, който още спеше.

Чудех се какво да облека, ровейки в куфара си. Да, леля ми каза, че няма голямо значение, но все пак трябва да имам поне малко представителен вид. Обух черните си джинси, с висока талия, като ги съчетах с изчистена, бяла риза. Обух черните си балеринки. Косата ми бе достатъчно дълга, за да се плета сама, затова я сплетох на хлабава плитка, на една страна, като оставих няколко кичура да се спускат от двете страни на лицето ми. Сложих белия си часовник и взех чантата си. Беше почти осем и малко закъснявах. Набързо се напръсках с парфюма си и се приближих до Браян, като прошепнах тихо:

- Мили, аз тръгвам... - казах и нежно погалих косата му, а той леко се размърда отваряйки очи.

- Толкова рано? - попита, сънено.

- Да, ти спи. - наведох се и го целунах по бузата, след, което тръгнах.

Щом вече бях в лобито видях леля, която бе леко изнервена.

- Осем без десет, Скай. Не осем и десет! Хайде!

След тези думи тя хвана ръката ми и ме затегли към едно такси.

- Е, как си? Как спа? - попита тя, с вече малко по - спокоен тон.

- Ами, добре.

Тя кимна.

- Когато стигнем там не искам да се притесняваш. Обещавам ти, че ако се почувстваш неудобно ще си тръгнем. - тя ме погледна и се усмихна. - а и говорих с вашите, не се притеснявай.

- Добре, благодаря ти. - казах.

- Аз трябва да ти благодаря, че се съгласи. - тя хвана ръката ми. - значи много за мен.

След тези думи и двете замлъкнахме. Бях прекалено заета да гледам през прозореца, че да завържа какъвто и да било разговор. Тук беше точно като в рая. Имаше толкова много хора и всички бяха толкова различни един от друг.