›› 66

1.7K 196 21
                                    


Влязох в ресторанта и се огледах. След като видях къде са се настанили родителите ми, брат ми и най - добрата ми приятелка, се насочих натам.

- Извинете за закъснението. - казах, сядайки на единствения свободен стол на масата.

- Няма нищо. - каза Джош. - решихме да те изчакаме преди да поръчваме.

Усмихнах се.

- Благодаря ви, за което.

- Няма защо мила. - каза мама, усмихвайки се леко.


Прекарахме доста време, избирайки какво да поръчаме. Най - после всички направиха своя избор и баща ми повика един от сервитьорите. Дадохме поръчката си, след, което мама реши да започне разговор.

- Скай, защо не покани и леля си? - попита ме.

- Ъм, не се сетих. И без това надали щеше да дойде. Напоследък има много работа. - отговорих ѝ, отпивайки от водата си.

- Я кажи сега... какво става с университета? Леля ми обясни, но нищо не разбрах. Официално ли е, че ще учиш тук? - брат ми погледна към мен, въпросително.

- Ами да. Успях да спечеля стипендия за един доста добър университет, бих казала. - усмихнах се.

- Режисура? - попита Стейси, а аз кимнах в отговор.

- Толкова се радвам, че следваш мечтите си, Скай. - въздъхна гордо мама.

- А и между другото, ще започна и работа, за да мога да плащам наема за апартамента си.

- Така ли? Каква работа? - поредния въпрос ми бе зададен, този път от страна на баща ми.

Чувствах се все едно съм не на вечеря, а на разпит.

- Не съм ли ви казала? Та, един приятел, Зизи, той има фирма и ще работя за него. Ще помагам при заснемането на реклами, музикални клипове.. - обясних им.

- Това сигурно ще е много вълнуващо! - отбеляза Стейси.

- Мхм. - усмихнах се.

- Ех, ех. Благородно ти завиждам. - допълни тя.


След като храната ни дойде, не настъпи тишината, на която се надявах. Всички продължи да ме заливат с въпроси. По принцип рядко може да ме подразни нещо такова, още повече идващо от страна на мой близки, но в момента бях под напрежение, като цяло.

they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]Where stories live. Discover now