they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 33

Беше станало към пет часът следобед. Навън беше мрачно, но спря да вали. Вървях по улиците, които бяха мокри и се разминавах с много хора. Винаги съм изпитвала страх да вървя сама по толкова пълни улици, защото имам чувството, че някой ще ме нападне.

С Браян се скарахме. До някъде го разбирам. Не знам как бих реагирала аз, ако той трябва да се преструва на гадже на някое момиче. Но той не ми вярва. Като цяло денят ми е ужасен.

Както си вървях и гледах в страни, размишлявайки, усетих как чантата ми бе изтръгната от ръката ми за секунди. Бързо се обърнах в посоката, в която тръгна, човека, който току - що ми я открадна и щом усетих какво се случва се затичах, макар и доста бавно, след него. Започнах да викам, с надеждата, че някой ще го спре.

Точно преди " крадецът " да пресече улицата, един полицай го хвана и му нахлузи белезниците.

Когато стигнах до тях едвам дишах, защото както е ясно, не ме бива в какъвто и да е спорт.

- М-много - поех си въздух. - много Ви благодаря!

- Няма защо госпожице!Това ми е работата. - каза полицаят, като ми подаде чантата ми.

Сега успях да огледам момчето, което се опита да ме обере. Беше млад, но изглеждаше ужасно. Беше с широки, мръсни дрехи. Косата му бе дълга и разрошена, а под очите си имаше силно изразени торбички.

- Моля елате с мен в другата патрулка, ще идем в полицията и там ще дадете показания. - заяви полицаят, докато негов колега сложи момчето да седна в една от колите.

- Добре. - кимнах и се качихме в другия автомобил.

Когато пристигнахме ми казаха да изчакам. Настаних се на един стол и се замислих.

Защо ми беше да повдигам жалба? Да, момчето ми навреди, но ми стана жал за него...

След малко полицаят излезе.

- Моля елате с мен.

- Извинете, но нужно ли е?

Той леко се прокашля.

- По принцип не, но.. - леко се приближи към мен и започна да говори малко по - тихо. - момчето е наркоман, ако подадете жалба ще имаме възможност да го изпратим в поправителен дом, където ще му помогнат.. но, както вие прецените.