Beast and boys

Глава 5

Ронджун се изправи и отиде да затвори вратата, а Джено се подпря на лакти на леглото.

- Какво има? - обърка се той.

- Искам да се уверя, че няма да ни чуят - Ронджун се върна при него и се качи отново на леглото.

- Толкова ли е странно?

- По-скоро е тайно.

Джено се поколеба.

- Е, изплюй камъчето - каза накрая.

Ронджун си пое дълбоко дъх и вълнението му беше явно.

- Снощи сънувах една къща - почна той.

- И това е тайна, защото...

Хуанг го перна по рамото.

- Не ме прекъсвай - скастри го той. - Сънувах, че тази къща е в гората.

- В гората?

Ронджун кимна.

- В нашата гора?

- Да, Джено, в нашата.

- И?

- Беше наистина реално. Страхотна къща, обзаведена, красива... Но беше празна.

- Все още не разбирам.

Ронджун въздъхна и отново го удари.

- Ти си идиот.

- Да, съжалявам, че не съм психолог и не мога да анализирам сънищата ти - изпуфтя Джено.

- Не. Искам да отидем в гората.

- И какво ще правим там? Това е било просто сън, защо се задълбочаваш толкова в...

- Не беше просто сън - Джун поклати глава. - Беше реално. Истинско. Съмнявам се да е било сън. Видях и нас там. Разхождахме се вътре и беше... невероятно.

- От сега ти отказвам - Джено се изправи и го изгледа укорително.

- Защо?

- Не може, Ронджун. Това е просто сън, не разбирам защо го взимаш навътре.

- Моля те. Само ще проверим.

- Този поглед няма да мине пред мен - твърдо заяви Джено.

- Моля те.

Кучешката муцунка на Ронджун беше прекалено сладка и накрая Джено омекна.

- Добре! - извика той. - Добре, спри да ме гледаш така.

- Благодаря ти! - възкликна Ронджун и се метна на врата му.

- Какво ще ми дадеш в замяна? - Джено също го прегърна.

- Ммм... - той се замисли. - След като се върнем, ще ти покажа рисунката.

Очите на Джено светнаха.

- Това е супер сделка - кимна той.

Чуха стъпки пред вратата и побързаха да се отделят.

- Идвам за дрехите ти, Ронджуни - усмихна се майката на Джено и взе мръсните дрехи от земята, където ги бе оставил.

- Благодаря - отвърна той и двамата отново останаха сами.

- Кога ще отидем? - попита тихо Джено.

- Веднага след като времето се оправи - каза Ронджун. - Но ако искаш може още утре...

- Не, не - отказа Джено. - Нека е когато времето се оправи.

- Обещаваш ли?

- Обещавам. Ако и ти ми обещаеш да ми покажеш картината си.

Ронджун вдигна ръката си и я стисна в юмрук, оставяйки само малкото си пръстче. Чернокосия направи същото и двамата сплетоха пръстите си.

- Обещавам - казаха в един глас и се засмяха.

°°°°°°

Днес съм много активна, без коментар :")

🌙🌙🌙🌙🌙🌙