Beast and boys

Глава 38

- Кажи на майка си, че готви прекалено вкусно - каза Джено доволно и се облегна назад в стола.

- Добре - Ронджун се усмихна и погали стомаха си. - Наистина е така, мамка му.

Двамата се засмяха и Ронджун стана, понечвайки да вземе чиниите от масата.

- Какво правиш? - намръщи се Джено и го спря.

- Ще ги измия.

- Аз ще го направя, ти си почивай.

Бузите на Ронджун се напълниха с кръв и той послушно седна обратно, докато Джено събра чиниите и приборите по масата.

- Ще спреш ли да ме гледаш? - попита Джено, който беше с гръб към другото момче, но усещаше погледа му върху себе си.

- Не. - Ронджун бе подпрял главата си на ръце и го наблюдаваше с интерес.

- Защо? - засмя се Джено.

- Просто ми харесва да те гледам.

Ронджун стана от стола и се приближи към него, прегръщайки го. Сложи главата си на гърба му и уви ръце около кръста му, сключвайки ги на стомаха му.

- Хей - Джено избърса ръцете си в кърпата и се обърна към него, - нещо тревожи ли те?

- Не. Просто искам да те погушкам малко.

Чернокосия се усмихна и уви ръце около крехкото му тяло, а Ронджун отпусна глава на гърдите му.

Навън се чу силен гръм и в следващия момент се изля пороен дъжд.

- Май ще остана тук - каза Ронджун, поглеждайки към прозореца.

- Нямам нищо против - Джено отмести кичурите коса от челото му и го целуна нежно.

- Джено.

- М?

- Обичам те.

- Сигурен ли си, че всичко е наред? - притесни се той.

- Не мога ли просто да ти го кажа? - Ронджун го погледна и се нацупи.

- Може, разбира се - Джено погали бузата му леко. - И аз те обичам.

- Ще ме целунеш ли?

- Щом това иска моя малък принц, с удоволствие.

Ронджун се изчерви и Джено сложи ръка на тила му, сливайки устните им. Движеше устни бавно срещу неговите, карайки краката му да се разтреперят. Дребното момче се надигна на пръсти и уви ръце около врата му, задълбочавайки целувката.