Ронджун вървеше по вече познатия коридор на къщата в гората. Усещаше, че беше развълнуван.
Дали беше сам? Джено долу ли беше?
Ронджун спря и се обърна леко назад, чудейки се дали приятелят му го чака. След това продължи напред. Приближи се до последната врата. Онази, която не можа да отвори последния път.
Обхвана облата дръжка и се опита да отвори.
Изненада се, когато разбра, че е заключено.
Зад него вратите на другите три стаи се затръшнаха с трясък и той подскочи.
Обърна се рязко, виждайки онзи... призрак? Какво всъщност беше това?
- Искаш да отвориш вратата? - попита момчето тихо и вдигна прозрачната си ръка към нея.
Ронджун кимна, леко зашеметен.
- Съветвам те да не го правиш - то се усмихна съвсем слабо.
- Защо?
- Първо разбери истината.
- Каква истина? Кой си ти?
- Никога не идвай сам - каза момчето.
- Какво?
- Не идвай сам. Никога. Ако дойдеш сам, и двамата ще страдате.
Момчето изчезна, оставяйки го сам.
В следващият момент Ронджун отвори рязко очи, дишайки тежко. Намираше се в леглото си и това го успокои до известна степен. Изправи се бавно, главата му се въртеше.
Какъв беше този сън? Нищо не можеше да разбере.
Случваше се вече за втори път. Първият му такъв сън се сбъдна и двамата с Джено наистина намериха къщата.
Но сега...
Ронджун започна да асимилира думите на онова момче. Не идвай сам...
Защо не? Какво щеше да се случи, ако двамата ходеха поотделно?
Той разроши косата си и погледна към прозореца. Беше тъмно и бурята продължаваше.
Ронджун се хвана да мисли за Джено. Дали беше добре? Дали и той получаваше такива сънища, но просто криеше от него?
Той се обърна, пресягайки се към нощното шкафче.
03:07
EvilHuang:
Джено
Буден ли си
أنت تقرأ
Beast and boys
رعبДжено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място. Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
