Beast and boys

Глава 7

Джено беше притеснен. Колкото повече вървяха, толкова по-мрачно ставаше.

- Не ти ли се струва странно? - попита той.

- Кое?

Вече вървяха на едно ниво и Ронджун погледна към него.

- Никога не е било толкова неприветливо тук.

- Може да е заради бурята.

Джено чу шумолене зад гърба си и се обърна рязко. Напрегна зрението си, но не успя да види нищо.

- Какво има? - Ронджун също спря да върви.

- Ронджун, нека си вървим, моля те. Не мисля, че гората ни иска тук точно сега.

- Стига, не бъди женчо - изпуфтя Ронджун.

Обувките на Джено потъваха в калните локви. Тук бурята бе оставила повече поражения.

Не знаеше дали му се струва, но сякаш дърветата бяха по гъсти, а короните им - по-големи.

- Трябва да е някъде тук, но не съм много сигурен - каза Ронджун.

Влизаха все по-навътре и непрекъснато удряха главите си в ниски клони и драскаха ръцете си на бодливите диви храсти.

- Джено, къде смяташ да...

- Внимавай!

Джено изблъска Ронджун от пътеката и заедно паднаха в калта. На метри от тях се забиха остри като стрели клони.

Джено бе затиснал Ронджун под себе си, за да го защити. За момент всичко притихна.

Двете момчета едновременно надигнаха глави и се огледаха.

- Добре ли си? - попита Джено и погледна надолу към него. Ронджун кимна бавно и заедно се изправиха предпазливо. - Какво е това?

Ронджун погледна към ръката си. Бе ожулил лакътя си.

- Просто драскотина - той направи опит да се усмихне.

Земята под тях се разтресе и двамата млъкнаха.

- Джено, какво става? - разтревожи се Ронджун.

- Не знам.

Джено избута дребното момче зад гърба си, гледайки към мрака наоколо.

Усещаше нечие присъствие.

- Има някой тук - чу се да казва.

- Какво?

Някой? Или по-скоро нещо.

Джено не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да защити Ронджун. Мислено проклинаше другото момче, задето толкова бе настоявало да дойдат.