Beast and boys

Глава 16

- Ще се оправите ли сами? - попита майката на Ронджун и оправи косата му.

- Да, мамо, спокойно. Просто с Джено ще сме в полето на палатка, нищо няма да правим - той направи гримаса, заради загрижеността й.

- С Донгхюк ли ще сте? 

- Извикахме го, но нали го знаеш какъв мързел е - той се усмихна.

- Добре. Ще се видим утре тогава.

- До утре.

Жената го прегърна и целуна по бузата. Ронджун й метна и се отдалечи, носейки раницата си на гръб. С Джено се бяха разбрали да отидат в къщата, но им трябваше достатъчно добра причина да отсъстват повече от нужното. Наистина щяха да спят на палатка, но не в полето.

Времето вече се бе оправило и версията му беше достоверна.

Джено трябваше да донесе палатката и Ронджун тръгна към неговата къща, за да я носят заедно.

- Здравейте, господин И - поздрави той, виждайки бащата на Джено в предния двор.

Мъжът спря косачката, с която косеше тревата и се обърна към него.

- Здравей, Ронджун - усмихна се той и изтри челото си с ръка.

- Джено готов ли е? - попита Ронджун, докато минаваше покрай него.

- Мисля, че да. Ще ходите на палатка, нали?

- Да.

- Добре. Бъдете внимателни.

- Ще сме наблизо, не се тревожете - успокои го той.

Предната врата се отвори и Джено излезе, мъкнейки навитата палатка.

- О, вече си тук - каза той, щом го видя.

- Да. Искаш ли помощ?

- Няма да откажа.

Ронджун се приближи към него и му помогна.

- Чао, татко, ще се видим утре - подвикна Джено.

- Добре, пазете се!

Двете момчета излязоха на улицата, но веднага след това се спогледаха.

- Вързаха се - каза Ронджун.

- Не съм много сигурен в това, което правим.

- Хайде, Джено. Ще е интересно.

Чернокосия само поклати глава и двамата продължиха да вървят.

Минаха през полето без проблеми, постоянно оглеждайки се за евентуални познати.