Beast and boys

Глава 25

Джено не можеше да си избие Ронджун от главата. Щом затвореше очи сякаш усещаше устните му върху своите отново. Сърцето му трепереше от вълнение, но когато погледнеше реалността, радостта му изчезваше. Той сам го бе отпратил. Нямаше право да търси вината у другиго.

Но наистина имаше нужда да помисли и да се изясни със себе си. Какво чувстваше всъщност? Наистина ли беше влюбен в него или онзи призрак само му втълпяваше тези неща? Нямаше как да е вярно, нали? Те бяха най-добри приятели, почти братя. Ако се влюбеше в него, всичко щеше да пропадне.

Джено изтри сълзата, която се бе стекла по лицето му.

Мамка му.

Ръката го сърбеше за грабне телефона, да се обади на Ронджун и да му каже да се върне.

Но не можеше.

Знаеше, че го беше наранил. И сега какво? Щяха да се отбягват? Колко дълго?

***

Бяха минали няколко дни от случилото се и той така и не му позвъни. Копнееше да чуе гласа му, копнееше да го види... Липсваше му.

Имаше толкова много неща, които не му бяха ясни. Малко по малко започна да приема факта, че може би има някакви симпатии към него, които са повече от приятелски.

Джено лежеше на леглото в стаята си, ровичкайки в телефона си, за да се разсее, когато вратата се отвори.

Майка му подаде глава вътре и се усмихна.

- Имаш гост - каза тя и се отдръпна.

Джено се изправи и сърцето му се разтуптя, мислейки, че може да е Ронджун. Разочарова се, щом Донгхюк влезе в стаята.

- Благодаря, госпожо И - усмихна й се той и затвори след себе си. - Здравей.

- Здрасти - отвърна сухо Джено и отново се отпусна назад.

- Виждам, че си в нещо като депресия, така че ти донесох някои неща - Донгхюк размаха чантата, която държеше.

- Какво е? - любопитството на Джено се събуди.

- Сладолед. Бира. Списания с момичета, знаеш, обикновените неща.

Джено го изгледа раздразнено.

- Знаеш, че ако исках да зяпам голи момичета, можех да си потърся в интернет, нали?

Донгхюк кимна.

- Добре, не беше уместно.

- Обаче бирата няма да ти откажа.