Beast and boys

Глава 46

"От доста години не чакам лятото с нетърпение. От доста години ми липсваш.

Джемин-а.

Искам да знам как си.

Искам да знам какво правиш.

Искам да знам с кого си.

Непрекъснато си спомням времето ни заедно.

Тези спомени ме задушават. Иска ми се да си тук, до мен. Искам да те прегърна и да ти кажа колко държа на теб.

Знаеш ли, понякога липсата ти е нетърпима. Неведнъж съм мислел как да сложа край на това. Исках да умра безброй пъти, измислях безброй начини да го направя.

Знаеш ли кое е единственото, което ме крепи? Ти.

Ти си първото нещо, за което мисля, когато се събудя и последното, за което се сещам, преди да заспя.

Докато стоя сам в леглото, си представям, че си до мен, и това ме кара да се усмихвам.

От доста време не съм виждал усмивката ти.

Когато бяхме малки всичко беше толкова лесно. Дори тогава исках да ти кажа, че те харесвам като нещо повече от приятел, но бях страхливец. Сега също съм страхливец. Надявам се да те срещна някъде на улицата, в някой магазин или заведение и даже да не си кажем нищо, ще ми е достатъчно да те зърна за няколко мижави секунди.

Жалък съм, нали?

Влюбен съм в теб до полуда, а дори не мога да ти призная.

Знам, че те нараних. Съжалявам.

Исках да те защитя. Родителите ми държаха да се оженя за хубаво момиче и нямаше да толерират такава връзка.

Безброй пъти съм си мислел да те взема с мен и да заминем. Да се махнем от тук. Далеч от всякакви норми и морали, далеч от онези, които щяха да ни сочат с пръст.

Страхувах се, че накрая ти ще си наранения. Ти не заслужаваш да страдаш, Джемин-а.

През последните няколко дни не спирам да мисля за теб. Ти не ме търсиш. Аз не те търся. Отбягваме се. Липсваш ми.

Казах ти неща, които не мислех, само за да те отблъсна. Така беше най-добре. Сега не сме онези различни момчета, които щяхме да бъдем.

Усещах колко бързо бие сърцето, когато съм около теб. Моето биеше по същия начин. Знаех, че ти също имаш чувства към мен. Съжалявам, че не го разбрах по-рано.