Beast and boys

Глава 50

- Аз съм до тук - каза Донгхюк, когато стигнаха пред къщата му. Вече минаваше два сутринта и улиците бяха пусти, единствено светлината от уличните лампи им правеше компания, докато вървяха.

- Добре - кимна Джено.

Хюк им се усмихна леко, сетне се обърна с намерението да се прибере.

- Донгхюк - повика го Ронджун и измъкна ръката си от тази на Джено, приближавайки се към рижавото момче.

Хечан се обърна и се изненада, щом Ронджун го прегърна.

- Благодаря ти - каза тихо той.

Донгхюк хвърли притеснен поглед към Джено, чакайки реакцията му. Другото момче му кимна и той уви ръце около слабото тяло на Ронджун. Чувстваше се толкова странно след всичко това. Също така, още не можеше да приеме факта, че Ронджун и Джено са заедно, но сигурно след време щеше да...

- Прибирай се, късно е - Ронджун го извади от мислите му, отделяйки се от прегръдката.

- Вие също се приберете по-бързо.

Той им помаха и влезе в къщата, а Ронджун се обърна към другото момче и отново хвана ръката му.

Вървяха в мълчание, което сякаш не беше натрапчиво, а по-скоро отпускащо.

Щом стигнаха пред дома на Ронджун, двамата спряха и чернокосия го погледна.

- Искаш ли да остана тази нощ? - попита предпазливо той.

- Не. Ти също имаш нужда от почивка - Ронджун поклати глава.

Джено се съгласи и скъси разстоянието помежду им, целувайки го нежно. Ронджун направо потъна в устните му и в топлината и сигурността на тялото му.

- Ще се видим ли утре? - Джено пръв се отдели от целувката.

- Разбира се. Върви.

Джено кимна и почти на сила пусна ръката му, обръщайки му гръб.

Ронджун се почувства ужасно, виждайки го да си тръгва. Имаше усещането, че ако сега го остави да си иде, няма да го види никога повече.

- Джено! - извика той и изтича към него, прегръщайки го рязко в гръб.

Високото момче хвана нежно ръцете му, които бяха сключени на стомаха му.

- Промених си мнението - каза приглушено Ронджун. - Остани.

Джено се обърна внимателно към него и изтри сълзите от лицето му, обхващайки го в шепи.