Beast and boys

Глава 58

- Спри да ме гледаш така - промърмори Ронджун смутено, тъй като другото момче не отделяше очи от него.

Двамата лежаха на леглото един срещу друг и просто мълчаха.

- Не мога - отвърна Джено. - Опитвам да свикна с косата ти.

Ронджун неволно докосна един рус кичур и се изчерви.

- Х-харесва ли ти?

- Да. Много ти отива.

Лека усмивка плъзна по лицето на дребното момче и то отмести поглед. След това си спомни, че в стаята беше пълна бъркотия и се изправи, но точно преди да стане от леглото, Джено сграбчи ръката му.

- Къде отиваш? - попита той и го дръпна обратно при себе си.

Ронджун затаи дъх, когато се оказа легнал с гръб към него, а чернокосия уви ръце около тялото му здраво.

- Тук е разхвърляно - каза Ронджун, опитвайки да успокои сърцето си. Мамка му, все едно за пръв път правеха тези неща.

- Ще оправим после.

Джено зарови лице в косата на тила му и вдиша дълбоко. Русокосия се почувства наистина защитен в обятията му.

- Не, няма да го направим - пошегува се той и се измъкна от прегръдката му, ставайки.

Заобиколи леглото и приклекна, започвайки да събира рисунките си от земята. Все още не можеше да повярва, че Джено пази тези скици.

- Спри - каза Джено зад него, но той сякаш не го чу и продължи с работата си. Накрая събра всичко в една купчина и отиде към бюрото, оставяйки я там.

Върна се и вдигна счупената рамка, заглеждайки се в снимката.

- Ронджун - Джено се изправи до седнало положение, - остави я. Може да се порежеш.

Дребното момче не го послуша и сякаш нарочно заби пръста си в единия остъх връх стъкло. Изохка неволно и Джено веднага скочи на крака, приближавайки се към него.

- Дай да видя - той дръпна ръката му към себе си и я огледа. - Казах ти да внимаваш.

Чернокосия взе снимката от него и я остави настрана, помагайки му да се изправи.

- Много ли боли? - попита загрижено той.

Ронджун поклати отрицателно глава.

- Тогава защо плачеш?

Да. Плачеше. Едва сега обърна внимание на сълзите, капещи по лицето му и побърза да ги изтрие.