Ронджун бе задрямал за момент, но щом се събуди, видя, че Джено бе все още тук.
Изправи се и отметна завивката от себе си, поглеждайки към прозореца.
- Джено - повика го той.
Другото момче седеше на стола до бюрото му и гледаше в телефона си, но щом го чу, веднага стана и се приближи.
- Колко е часа? - попита сънено Ронджун.
- Отива десет.
Дребното момче се изненада, че бе спало толкова дълго.
- Става късно, защо си още тук?
- Ще остана тази нощ - той седна на леглото до него и хвана ръката му.
- Не, по-добре се прибери - Ронджун поклати глава и издърпа ръката си от неговата.
- Ще остана - настоя Джено и отново го хвана, изненадвайки го.
- Нямаш ли дневници, които да четеш? - заяде се Ронджун.
- Ти си много по-важен от някакви дневници, Ронджун - отвърна чернокосия без капка колебание.
Ронджун не можа да скрие усмивката си този път и сведе глава.
- Наистина ли? - засрами се той.
- Наистина. Съжалявам, че те пренебрегнах така. - Джено го придърпа към себе си, прегръщайки го. - Знаеш ли колко много се изплаших днес?
- Не - той отвърна на прегръдката и сложи глава на рамото му.
- Сякаш сърцето ми спря за момент - Джено помилва нежно косата му. - Съжалявам още веднъж.
- Стига го повтаря.
Ронджун се отдръпна и обхвана лицето му в малките си шепи, усмихвайки се топло. Скъси разстроението помежду им и го целуна бавно, карайки го да настръхне.
Стомахът на Джено се преобърна и сълзи избиха в очите му, рухвайки.
- Хей, какво има? - Ронджун усети това и го погледна притеснено.
- Не знам какво да направя, Ронджун - Джено наведе глава, а сълзите напуснаха очите му. - Искам да те защитя от... от всичко това.
- Погледни ме.
Джено го направи.
- Ние сме заедно в това. Ще се пазим един друг. Ясно?
Джено кимна, а дребното момче изтри сълзите му.
- Всичко е наред. Нали така ми каза? - той отново се усмихна.
- Да, но...
- Знаеш, колко те обичам, нали? - Ронджун се надигна леко и постави малка целувка на челото му, сетне го погледна и помилва лицето му.
- Аз също много те обичам - Джено хвана една от ръцете му и я целуна, карайки го да се изчерви.
***
Джено се събуди от силна гръмотевица. Свъси вежди и отвори очи, насочвайки ги към прозореца. Небето бе мрачно, пълно с тъмни облаци и обилен дъжд удряше земята.
Отново буря.
Отново щеше да се случи нещо.
Ронджун се размърда до него и се намести по-добре, слагайки глава на рамото му и прегръщайки го през стомаха.
Джено се надигна леко и го зави по-добре, сетне отново легна и го целуна по челото, притискайки го към себе си. Другото момче затегна хватката си около него и отвори бавно очи.
- Добро утро - каза Джено.
Ронджун повдигна глава и го погледна, усмихвайки се сънено.
- Добро утро - отвърна след това.
- Как се чувстваш?
- Щом си тук съм добре - той отпусна главата си на гърдите му, долавяйки сърцебиенето му.
- Мога да свикна с това - засмя се Джено.
- С кое?
- Да се събуждам до теб всяка сутрин.
- Не го ли правиш и без това? - той се сгуши още повече в него.
- Да, но сега е друго.
Отвън отново се чу гърмеж и Ронджун застана нащрек.
- Отново ли има буря? - попита притеснено той и студени тръпки преминаха през тялото му.
- Да. Искаш ли да стана да затворя прозореца?
- Не, аз ще го направя.
Преди да се изправи, Ронджун го дари със сладка целувка, сетне тръгна към прозореца. Затвори го и потри ръце една в друга.
- Бързо идвай - каза Джено и отгъна мястото до себе си.
Ронджун се усмихна и се шмугна при него.
- Хубаво е - въздъхна щастливо той.
- Наистина - Джено уви ръце около тялото му.
Ронджун се чувстваше защитен. Винаги, когато беше с него, сърцето му биеше адски бързо и не можеше да се контролира.
Беше влюбен.
Сляпо влюбен.
°°°°°°°
Само да ви кажа, че утре сигурно няма да качвам, тъй като ще ходя в София на концерта на Ханбюл, юхууу 🎉🎉
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
YOU ARE READING
Beast and boys
HorrorДжено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място. Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...