Beast and boys

Глава 44

Ронджун вървеше като в транс. Света наоколо изобщо не го интересуваше и краката му сами го водеха на някъде.

Толкова много го болеше, мамка му.

Знаеше, че това е една проста целувка, но... Защо се почувства предаден? Сякаш цялата вселена се срина върху него и го смачка, сякаш всичката болка на света се събра в душата му.

Може би бе реагирал прекалено, но в онзи момент... когато ги видя да се целуват... усети как нещо в него се счупи.

Постепенно забави крачка и вдигна ръка, за да изтрие сълзите от лицето си.

Лек вятър подухна и разроши косата му.

Чу някакъв шепот, но в първия миг реши, че му се струва. Извървя още няколко метра и отново долови този звук.

- Ела при мен, Ронджуни.

Гласът беше ужасно тих, едва различаващ се от вятъра.

Разпозна го почти веднага.

Това беше гласът на Джемин.

Знаеше, че е негов, беше сто процента сигурен.

Без да има време да помисли, краката му сами тръгнаха. Какво пък? Какво толкова щеше да стане, ако идеше сам в гората?

***

Джено се бе прибрал в дома си и умираше от нерви. Непрекъснато обикаляше из стаята си и чакаше Ронджун да му се обади. Бе опитал да му звънне около десет пъти, но така и не получи отговор. Прати му няколко съобщения с молба той да му върне обаждането, но това не се случи.

Времето минаваше и вече бе станал късен следобед, а Джено не можеше да издържа повече.

Грабна телефона си и набра номера на Донгхюк.

Другото момче вдигна след второто позвъняване.

- Ало?

- Хюк, Ронджун при теб ли е? - попита направо Джено.

- Ронджун ли? Не съм го виждал от няколко дни, защо?

- Мамка му...

- Какво става? - притесни се Донгхюк.

- По-рано се скарахме и цял ден не мога да се свържа с него. Реших, че може да е у вас, но...

- За какво се скарахте?

- Това ли е важно сега?! - сопна се Джено. - Ронджун го няма, по дяволите!