Beast and boys

Глава 52

Вече от два дни Ронджун не можеше да отвори скапаното писмо. Беше го оставил в шкафчето до леглото си и не смееше да го погледне. Имаше лошо предчувствие.

Сега, стоейки на леглото, държеше плика в ръцете си и беше готов да го отвори, когато чу някой да се изкачва по стълбите. Вратата на стаята му се отвори рязко и Джено се показа на прага, а той побърза да скрие писмото зад гърба си.

- Хей - поздрави Джено. - Какво правиш?

- Нищо. Чаках те.

Ронджун се постара да тикне писмото под възглавницата си, за да не може Джено да го види и се изправи, прегръщайки го силно.

- Станало ли е нещо? - попита той и уви ръце около него.

- Не. Просто ми липсваше.

Джено се усмихна леко и зарови глава във врата му, вдишвайки дълбоко.

- Обичам аромата ти - отбеляза той.

- Така ли? - засрами се Ронджун.

- Да.

Джено се отдели от него и го целуна страстно, допирайки го още към себе си. Ронджун уви ръце около врата му и вплете пръсти в косата на тила му, отвръщайки му по същия начин.

Чернокосия направи няколко крачки и ги обърна, бутайки го към стената. Ронджун простена тихо при сблъсъка и подскочи, обвивайки кръста му с крака. Джено го хвана здраво и напълно нарочно се отърка в него, карайки го да изпъшка звучно.

Ронджун просто се топеше в ръцете му. Искаше му се да останат така завинаги и нищо да не се променя.

Щом Джено изпи въздуха му, се отдръпна и го погледна с обожание.

- Навън е ужасно топло - каза задъхано той, допирайки чело в неговото.

- Е, и?

- Какво ще кажеш да идем в басейна?

Ронджун се засмя на игривата му усмивка и зашава в ръцете му, показвайки му, че иска да го пусне.

Стъпи на земята и нежно докосна устните му със своите.

- Върви. Ще сляза след секунда.

Джено кимна и помилва лицето му, сетне излезе от стаята.

Ронджун въздъхна и се насочи към леглото си.

Трябваше да отвори скапаното писмо сега, иначе щеше да се пръсне от напрежение.

Грабна плика и го скъса, вадейки листа хартия вътре.