Beast and boys

Глава 15

На следващата нощ се случи същото. И на по-следващата. Ронджун вече щеше да се побърка от тези кошмари.

Бурята беше затворила всички в домовете им и с Джено не се бяха виждали от дни. Сигналът на телефоните изчезна и не можеха дори да поговорят.

На сутринта Ронджун помоли баща си някак да го закара до къщата на семейство И.

Мъжът го изгледа преценяващо, но видя, че нещо наистина тормози сина му и накрая склони.

Джено лежеше на дивана отегчен, чудейки се какво да прави в това време.
Не след дълго на вратата се звънна и той надигна глава изненадан.

- Кой ли може да е? - попита майка му, минавайки покрай него към входната врата.

Джено също искаше да знае.

- Джено-я, Ронджун е.

Чернокосия буквално скочи от мястото си.

- Ронджун!

Момчето тъкмо сваляше дъждобрана си.

- Хей - поздрави той.

- Баща ти защо не слезе? - попита майката на Джено, когато видя колата да се отдалечава.

- Каза, че мога да остана тук за днес. Нали няма да е проблем?

- Не, разбира се - усмихна се жената. - Джено и без това умира от скука.

Синът й извъртя очи с досада и издърпа Ронджун към себе си.

- Ние се качваме горе - каза той.

- Добре. По-късно слезте да хапнете.

- Добре.

Момчетата побързаха да се качат в стаята на Джено. Веднага щом вратата се затвори зад тях, Ронджун се хвърли на врата му и го прегърна.

- Ронджун?

- Мълчи.

Джено стоеше учуден, но сложи ръце на кръста му.

- Ти да не си луд? - попита Джено. - Как можа да излезеш в това време?

- Притеснявах се.

- За какво?

- За теб.

Джено не знаеше какво да каже. Другото момче беше толкова малко в ръцете му...

- Ронджун, какво ти става? - той се отдръпна и го погледна.

- Нищо. Просто... Отново имах кошмари.

Лицето на Джено омекна.

- Появиха се, когато започна цялото това нещо с бурите. Сякаш... Сякаш някой иска да ми каже нещо.