Beast and boys

Глава 60

3 месеца по-късно

- Хюк, ще се пръсна - проплака Джено.

- Не се пръскай - каза Донгхюк, който го гледаше развеселено. 

- Донгхюк, ела и ми помогни с лампичките! - извика майката на Джено и той само изпуфтя, ставайки от мястото си.

През последните месеци всичко вървеше страхотно. Ронджун и Джено се разбираха и постепенно всичко си дойде по местата.

Ронджун след два дни щеше да се върне обратно в града и чернокосия не можеше да отлага повече. Бе си намислил нещо от известно време насам, но все не му стигаше смелост да го направи.

Ако не бяха Хюк и майка му, сигурно още щеше да се колебае.

Тримата цял ден се занимаваха да украсяват двора на къщата на Джено и бе станало наистина красиво. Навсякъде имаше бели цветя и сложиха лампички на някои от дръвчетата. Имаше бели и светло сини балони и Джено внимаваше да не ги настъпва.

- Джено, между другото, забравих да ти кажа нещо - Хечан отново се появи до него, държейки голям кашон.

- Какво има? - попита изнервено той.

- Кучето на един приятел миналата седмица роди, но не знаеше какво да прави с кученцата и затова аз, като добър приятел, реших да взема едното.

- И аз какво да направя? - въздъхна Джено.

- Не ме остави да довърша! - скара му се той и тикна кашона в ръцете му. - Взех го за теб.

Джено се ококори и замига на парцали.

- Какво си направил?! - изкрещя той.

- Не ми викай! Ей сега ще звънна на Ронджун!

- Изобщо не ме заплашвай с Ронджун! - изрепчи му се Джено.

- Всъщност е време Ронджун наистина да дойде - намеси се майка му. - Готови сме с украсата.

Хюк кимна и извади телефона си, набирайки номера на приятеля си и той вдигна почти веднага.

- Ронджуни - провлачи той.

- Какво има? Ще искаш ли нещо?