Beast and boys

Глава 20

Джено и Ронджун не смееха да се погледнат. Стояха седнали в палатката и всеки бе потънал в мислите си.

По едно време Ронджун стана и излезе навън. Беше влажно и студено, а огънят почти бе изгаснал. Той се опита да го съживи, но му отне доста време. Започна да трепери леко, тъй като беше с къс ръкав и студа влизаше под кожата му. Стоеше с гръб към палатка и не чу Джено, който излезе и застана зад него, намятайки го със суичъра си.

- Студено е - каза само той.

- Благодаря.

И това беше.

В близкия час не си казаха дума повече, а никой от тях не можеше да заспи отново.

Ронджун бе седнал на одеалото срещу огъня и топлеше ръцете си. Джено седна до него, подавайки му десертче.

- Мерси - смутолеви Ронджун.

- Мисля да вляза вътре - рече Джено след още няколко минути на неловка тишина.

- Защо?

- Искам да видя какво ще стане.

- Да не си луд? Едно е да влизаме през деня, друго е нощем.

- И защо да е различно?

- Просто не го прави, окей? 

Джено се изправи.

- Съжалявам, Ронджун, но и аз мога да правя каквото си искам - каза Джено сериозно и пое към къщата.

- Почакай! - Ронджун също стана и го последва. - Ще дойда с теб.

- Не си длъжен да го правиш.

- Напротив.

Чернокосия го изгледа намусено.

- Както искаш.

Двамата влязоха в къщата, а вратата бавно се затвори зад тях.

- И какво мислиш да правиш тук? - попита Ронджун. - Не смятам, че е много удачно да...

- Цялата идея с къщата е твоя, така че изобщо не ми казвай кое е правилно и кое - не.

Ронджун изсумтя зад гърба му. Какво му ставаше? Защо му се репчеше така?

Джено го остави на долния етаж и се качи горе. Първоначално не искаше, но сега сякаш нещо го приканваше да го направи. Изскачи бързо стълбите и се озова в началото на коридора.

След като мина през детската стая, влезе в спалнята.

Вратата се хлопна с трясък зад гърба му, но това сякаш не го изплаши. Той се обърна бавно и погледна към онова момче от съня си. Знаеше, че то ще е там.