Beast and boys

Глава 8

За няколко безкрайно дълги минути настъпи мълчание. Двете момчета дишаха тежко, а сърцата им биеха зачестено от страх.

Джено несъзнателно се бе прилепил към вратата, сякаш така можеше да спре нежелания гост да влезе вътре.

- Мисля, че си тръгнаха - Ронджун наруши тишината. Той бе влязъл по-навътре в коридора, изумявайки се от смелостта на приятеля си.

- Нека изчакаме още малко.

Джено се обърна и огледа вратата. Установи, че има резе и го смъкна, сетне врътна ключа. Това нямаше да свърши работа срещу огромно ято от подивели от глад птици, но пак щеше да им спечели известно време.

Ронджун се приближи до него и го прегърна, увивайки ръце около врата му. Джено се изненада за миг.

- Какво? - той отвърна на прегръдката му.

- Ти се върна за мен - каза приглушено Ронджун. - Върна се, въпреки че можеше да пострадаш. Благодаря ти.

- Идиот - засмя се Джено и се отдръпна от него, но усмивката му изчезна, щом видя сълзите му. - Хей, защо плачеш?

Ронджун изхлипа, а чернокосия обхвана лицето му в шепите си, бързо триейки сълзите му.

- Уплаши ли се? - попита меко Джено.

Обикновено в такива ситуации Ронджун беше този, който се справяше с трудностите. Джено не го бе виждал да плаче по този начин преди и това го притесни.

- Да - кимна Ронджун и отново го прегърна. - Съжалявам.

- Спокойно, няма нищо - Джено помилва леко гърба му. - Добре си.

- Не се уплаших за себе си, глупак - сопна се Ронджун и рязко се отдръпна.

Джено го изгледа объркано, но ниското момче му обърна гръб, подсмръкна и изтри лицето си. Влезе навътре в къщата, а Джено врътна очи и го последва.

- Това е къщата от съня ми - Ронджун затаи дъх и попиваше всичко с очи.

- Наистина ли?

Джено също се огледа. Къщата беше доста приятна на вид. Стените бяха в хубав прасковен цвят, а тавана бе бял. Мебелите - модерни и красиви, последен писък на модата. Изцяло обзаведено. Навсякъде.

Завесите си ходеха с цвета на стените, а килимът бе светлокафяв.

- Красиво е - възхити се Ронджун и прокара ръка по гладката повърхност на един шкаф.