Beast and boys

Глава 6

Лятното слънце съвсем заличи следите от дъжда. Малко по малко влагата се махна, локвите изчезнаха и всичко си беше както преди. Въздухът сякаш бе станал по-свеж от преди.

Джено чакаше приятеля си на предната веранда на къщата, седнал на стъпалата. Ровеше си в телефона, докато накрая не видя познатата фигура на Ронджун.

Дребното момче буквално тичаше към него и Джено се изправи, за да го посрещне.

- Готов ли си? - попита задъхано, но усмихнато Ронджун.

- Да. Какво каза на вашите?

- Че отиваме на разходка. Ами ти?

- Аз също. Какво носиш? - Джено посочи към раницата на гърба му.

- Основно храна. Ти нищо ли няма да вземеш?

- Мислех, че само ще отидем и ще се върнем - сви рамене той.

Ронджун го изгеда многозначително.

- Влез и си вземи най-необходимото. Ще те чакам тук.

Джено се взира в него няколко мига.

- Какво ме зяпаш? - Ронджун го ритна в пищяла. - Тръгвай!

Джено изсумтя под нос, но влезе обратно в къщата. Качи се в стаята си и взе голямата си раница, която ползваше предимно за багаж. Грабна един суичър, макар че навън беше топло. Имаше чувството, че ще му потрябва. Сложи също едно шише с вода, слушалките си и едно късо въже.

- За какво ми е всъщност всичко това? - запита се той. Ръцете му сякаш действаха инстинктивно.

Пъхна в раницата и чифт резервни маратонки и я метна на гърба си.

- С Ронджун ли излизаш? - попита майка му, която беше в края на стълбите.

- Да. Ще се мотаем наоколо - каза той и я целуна по бузата, сетне тръгна към вратата. - Ще се видим довечера.

- Не закъснявай - подвикна след него.

- Добре - Джено излезе и затвори вратата след себе си. - Готово. Сега доволен ли си?

Ронджун беше седнал на стълбите на предната веранда и обърна глава към него.

- Браво, партньоре - той се изправи и вдигна палец нагоре. - Тръгваме ли?

- Ти иначе няма да млъкнеш - Джено го побутна и дребното момче се засмя, тръгвайки напред.

Огледаха се, да не би някой познат да ги види, след това поеха към полето, в чийто край беше гората. Бяха минавали по този път много пъти, но сега беше някак различно. Сякаш щеше да се случи нещо. Това чувство не се хареса на Джено.