Beast and boys

Епилог

Ронджун отново остана до късно да се упражнява. Навън времето беше ужасно и всеки момент щеше да завали, но той си казваше, че ще остане още малко.

С Лукас си говориха, тъй като той рисуваше само ръцете му и му даваше почивки. Високото момче непрекъснато пускаше шеги и мърмореше кога ще може да си ходи, тъй като бяха останали само двамата в сградата, изключвайки пазача на първия етаж.

- Достатъчно за днес - каза Ронджун и се протегна, чувайки въздишката на Лукас.

- Чудех се кога ще го кажеш - засмя се той и се изправи.

Ронджун само се усмихна и се зае да прибира нещата си. Закъсняваше, а трябваше да се прибере рано, тъй като беше негов ред да изведе Снупи на разходка.

Хвана фазера си и го занесе в другия край на стаята.

- Тук ли ще го оставиш? - попита Юкхей.

- Да. Нали в понеделник пак ще дойда, никой няма да го вземе - отвърна той и облече якето си, мятайки раницата си на гръб.

Лукас го последва и също се облече.

Двамата си говориха, докато вървяха по коридора. Щом излязоха навън, Ронджун зяпна.

Валеше силен дъжд, а той не си бе взел чадъра.

- Какво има? - попита Лукас до него.

- Нямам чадър - намръщи се той. - Ще трябва да изчакам, докато спре.

- Аз имам - Юкхей му показа чадъра си и го разгъна. - Мога да те изпратя до вас, ако искаш.

- Не, няма нужда - Ронджун усмихна нервно.

- Настоявам. Хайде, нищо няма да ти стане.

Лукас сграбчи ръката му и го дръпна под чадъра, карайки го да се изчерви.

- Е, добре. Предполагам, че може - отвърна Ронджун накрая и се остави на другото момче да го води.

Слязоха надолу по стълбите и сърцето му едва не спря, когато видя Джено срещу себе си.

Годеникът му определено не изглеждаше доволен от това, че друго момче държеше ръката му и Ронджун побърза да я дръпне от тази на Лукас.

- Какво? - обърка се Юкхей.

Ронджун за момент се уплаши от начина, по който Джено гледаше към високото момче.

- Ронджун-а - повика го той и изражението му се смени за секунда.

Лукас се обърна към него и повдигна вежда.