Beast and boys

Глава 51

Ронджун пожела да прочете дневниците, затова Джено му ги даде без проблем.

Чернокосия седеше в стаята на другото момче и просто чакаше тихо, загледал се в лицето му.

Йе Сънг си бе тръгнала преди няколко дни и всичко се нормализира. Сякаш цялата работа с къщата изобщо не се беше случвала. Джено не знаеше какво да си мисли. Чувстваше се по-привързан към Ронджун от преди и едва се съгласяваше да се разделят за повече от няколко часа.

Дребното момче не казваше нищо по въпроса, но Джено започваше да се притеснява, че го задушава. Знаеше, че ако Ронджун има някакъв проблем, ще дойде и ще му каже, но въпреки това...

Чу хлипането на приятеля си и погледна притеснено към него, приближавайки се до леглото му.

- Какво има? - попита той и хвана ръката му.

Ронджун поклати глава и изтри сълзите си с другата си ръка.

- Толкова е тъжно - каза задавено той. - Обичал го е толкова силно, а дори не е могъл да му каже...

Джено го прегърна и помилва нежно гърба му.

- Всичко е наред - успокои го чернокосия. - Успокой се.

Ронджун не можеше.

Последните няколко дни се тормозеше за всичко това. Чувстваше вина, че в началото бе обвинил Джемин и не се бе опитал да го разбере. Непрекъснато мислеше за тези неща и душата го болеше, само като си представеше, че може да е далеч от Джено. Не искаше да го тревожи и затова не му бе споделил, но не спираше да обмисля случилото се.

Онази сцена се разиграваше в главата му отново и отново и той не можеше да се измъкне от нея. Начинът, по който онези две момчета се гледаха, казваше толкова много неща. Липса, тъга, цял живот сълзи и незаслужено страдание.

- Не плачи - обади се Джено.

- Обичам те - изхлипа той и се притисна повече към него. - Много те обичам.

- Знам. Аз също те обичам.

Ронджун се отдръпна леко и го погледна в очите, сетне сля устните им в бавна целувка. Имаше нужда от него, от ласките му, от всичко.

Джено задълбочи целувката, облизвайки леко устните му. Щом му бе даден вход, той плъзна езика си вътре и Ронджун потрепери от наслада.

Чернокосия малко по малко се надвеси над него и Ронджун легна по гръб, увивайки ръце около врата му. Целуваха се страстно и жадно, изпълнено с любов.