Beast and boys

Глава 57

- Поне ме изслушай - настоя Ронджун.

- Няма какво да слушам. Върви си.

Ронджун вече започваше да се ядосва. Защо Джено не искаше да му даде един шанс да обясни?

- Виж, знаеш колко е важно рисуването за мен - започна Ронджун. - Знаеше колко исках да се развия и...

- Защо просто не млъкнеш? - изкрещя Джено и най-накрая го погледна. - Защо продължаваш да бъркаш в раната ми?!

- А ти защо не ме разбираш?! - извика му Ронджун насреща. - Знаеше колко обичам да рисувам, знаеше колко исках да...

- Мамка му, това няма нищо общо!

Ронджун се стъписа.

- Какво? 

- Не съм обиден заради това, че замина, Ронджун. Знаех, че може да се случи. Щях да те подкрепя и да се опитам да бъда до теб, колкото и да е трудно. Наранен съм от това, че не ми каза и дума! Напусна ме просто така! Имаш ли си идея колко самотен се чувствах?!

Краката на Ронджун започнаха да треперят.

Проследи с поглед Джено, който бе тръгнал към бюрото си.

- Всичко ми напомняше за теб. Абсолютно всичко. А болеше толкова много, Ронджун, разбираш ли?!

Чернокосия отвори шкафчето на бюрото и извади от там купчина листи. Хвърли към него и те се разпиляха по земята. Ронджун не посмя да погледне надолу.

- Ето - Джено посочи в краката му, сетне отново се обърна и грабна общата им снимка, която преди стоеше върху бюрото, хвърляйки и нея на пода. Стъклото се пръсна на парчета и Ронджун изхлипа, вдигайки ръце към устните си. - Ето така се почувствах, Ронджун. Счупен.

Джено дишаше тежко, тъй като до сега бе крещял. След няколко секунди Ронджун приклекна и взе един от листовете, обръщайки го към себе си. Дъхът му секна. Това беше една от рисунките, които бе дал на Джено преди време. Разбра, че другите листи по земята също бяха негови рисунки и се надигна, гледайки невярващо към чернокосия.

- Пазиш... всичко това? - попита несигурно той.

Джено кимна леко, отбягвайки очите му.

Мамка му.

През тези три години всеки скапан ден малко по малко изгаряше без него. Липсваше му толкова много, че направо се побъркваше. Нощен откачаше от копнеж да грабне телефона и да му се обади, да разбере къде е и да отиде при него. Проклятие, Ронджун беше всичко за него.