Джено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място.
Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
- Какво, защо се сдуха така? - попита Джено и го пусна.
Ронджун отново огледа небето и свъси вежди.
- Просто не ми се струва нормално.
- Какво имаш предвид?
- Буря в началото на лятото? Не ми се вярва.
- Може да има бури по всяко време на годината, Ронджун, не е толкова странно - Джено го сръга в ребрата и се засмя.
- Имаш право - усмихна се Ронджун и напрежението във въздуха се разсея.
- Аз трябва да тръгвам, закъснявам - каза Джено и посочи зад гърба си.
- Добре. Утре ще наминеш ли?
- Пак ли ще ме рисуваш? - повдигна вежда той.
- Само скица? - обнадежди се Ронджун.
- Гледай си работата. Писна ми да седя с часове - изпуфтя Джено.
- Сега ще видиш ти - Ронджун скочи към него и преметна ръка през врата му, дърпайки го надолу и разроши косата му.
В този момент в далечината се чу тътен и двамата притихнаха.
- Дали ще вали? - попита Джено.
- Не знам.
- Хуанг?
- Какво?
- Задушаваш ме.
Ронджун дръпна носа му напред и го пусна. Секунда по-късно силен дъжд ливна от небето изневиделица.
- Господи! - възкликна Ронджун и хукна към къщата. - Джено, хайде!
Чернокосия беше зад него, но изоставаше и Ронджун се върна няколко крачки назад, сграбчи ръката му и го задърпа към вратата.
- Мамка му, какво стана? - намръщи се Ронджун и потупа дрехите си.
- Не знам. Дойде сякаш от нищото.
Ронджун кимна.
До сега никога в началото на лятото не бе валяло по този начин. Случваше се да има спокоен и топъл дъжд, но този сега беше яростен и леден. На Джено изобщо не му харесваха тъмните облаци, които ставаха все по-гъсти.
- Да влезем вътре - обади се Ронджун, тъй като седяха под навеса на верандата.
- Ще останеш ли, Джено-я? - попита майката на Ронджун, докато тримата вечеряха.
Джено хвърли бегъл поглед към прозореца.
- Така като гледам няма да мога да се прибера - той се усмихна леко.
- Да звънна ли на родителите ти да ги предупредя? - тя понечи да се изправи.
- Не, няма нужда. Аз ще го направя по-късно - успокои я той.
Входната врата се отвори и не след дълго в кухнята влезе бащата на Ронджун, чиито дрехи бяха подгизнали.
- Май те хвана дъжда, а? - съпругата му стана и отиде до него.
Мъжът разроши мократа си коса и кимна.
- Никой не го очакваше - каза той. - Дойде като гръм от ясно небе.
- Сега ще ти донеса сухи дрехи - жената излезе от стаята, а той седна на мястото си на масата.
***
- Обади ли се на вашите? - полюбопитства Ронджун, докато седяха в неговата стая.
- Да
- И?
- Татко предложи да дойде да ме вземе с колата, но му казах да не излиза и че просто ще остана тук.
- Аз нямам нищо против.
Двете момчета често си гостуваха с преспиване. Живееха на няколко къщи разстояние един от друг, но тези няколко метра можеха да се сторят безкрайни на човек, тръгнал в проливният дъжд.
Леглото на Ронджун беше до стената с прозореца и той наблюдаваше навън.
- Става все по-силно - отбеляза Джено.
- Все ще спре - каза Ронджун, опитвайки се да звучи оптимистично.
°°°°°°
Искам да кажа, че главите няма да са много дълги, но съм решила да са бъкани с подробности, така че не се изненадвайте, ако нещата се развиват бавно. ~
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
