Beast and boys

Глава 45

- Никъде го няма! - каза Джено задъхано, подпирайки се на коленете си.

- Не може да изчезне просто така - отвърна Донгхюк и извади телефона си. Отново опита да набере номера на Ронджун, но този път телефонът му беше изключен. - Изключил го е.

Тогава в ума на Джено проблясна една мисъл.

- Може да не е изключен - осъзна той.

- Ами?

- Може да няма обхват. А тук навсякъде има. Навсякъде освен...

- Освен в гората - довърши Хюк вместо него.

Джено потрепери леко при тази мисъл. Нима Ронджун наистина бе отишъл там? Ами ако му се е случило нещо лошо?

- Да вървим - подкани той и се обърна, хуквайки по улицата към гората.

***

Джемин движеше жадно устни върху неговите, докато Ронджун се мъчеше да се отдръпне. Духът сякаш доби плътност и стана много по-силен от него. Как бе възможно това?

Ронджун издаде някакъв звук, опитвайки да му покаже, че иска да го отблъсне, но това явно не впечатли особено другото момче.

Ронджун усещаше как се задушава и малко по малко енергията му свършва. Накрая не му останаха сили да се бори и се остави в ръцете му, неспособен да направи каквото и да е. Джемин го целуваше с огромна страст, сякаш беше човешко същество.

Сърцето на Ронджун заби лудо и той се опита да си представи, че този, който е срещу него, е Джено.

Джено...

Къде ли беше той сега?

Почувства се ужасно заради онова, което му беше казал по-рано. Искаше да му се извини и да каже, че е сгрешил. Да го изслуша и след това да потъне в красивите му очи, да се сгуши в ръцете му и да остане там завинаги.

Несъзнателно затвори очи и започна да отвръща на тази целувка, колкото и да не я искаше. В илюзиите му Джено го целуваше и той се почувства добре, докато мислеше за него.

- Ронджун! - чу познатия му глас някъде зад себе си, но не успя да си наложи да се обърне.

Джено стоеше на няколко метра от тях и сърцето му едва не спря, щом ги видя. Беше потен и едва си поемаше дъх, но това сега нямаше значение. Ронджун стоеше на брега на реката, а онзи скапан дух си позволяваше да го целува така.