Beast and boys

Глава 39

Джено започна да поставя малки целувки по врата му, а Ронджун само се чудеше на къде да завърти главата си, за да му даде повече пространство. Чувстваше се толкова добре в ръцете му, че щеше да откачи...

Ронджун изпъшка силно, когато Джено засмука кожата на врата му за пореден път.

- Толкова си красив, Ронджуни - каза той до ухото му.

Бузите на дребното момче веднага пламнаха и той погледна встрани. Джено хвана внимателно края на горната му дреха и я издърпа през главата му, запращайки я някъде на пода. Затаи дъх, когато недокоснатата кожа на Ронджун се откри пред него. Наведе се и сля устните им в сладка целувка, сетне бавно заслиза надоли, целувайки врата, след това гърдите му.

Пръстите на Ронджун се вплетоха в косата му и го оскубаха леко, когато Джено започна да разхожда устните си по корема му.

Не можеше да го опише. Чувстваше се така, сякаш лети. Прекрасно усещане...

Обожаваше го. Обожаваше ласките и отношението му. Обожаваше всичко в Джено. Мамка му...

Чернокосия отново се покатери бавно нагоре и мина с език по едното му зърно. Ронджун изстена неволно и покри устата си от срам.

- Недей - каза Джено и свали ръката му от лицето. - Искам да... Искам да чувам стоновете ти.

- Но...

- Харесвам ги.

Ронджун толкова се засрами, че се пресегна и взе възглавницата му, слагайки я върху лицето си.

- Ронджун?

- Н-не ме гледай.

Чернокосия се засмя и издърпа възглавницата от ръцете му.

- Никога не съм те виждал толкова срамежлив.

- Така е, защото... Ами защото...

- Защото какво?

Ронджун дишаше толкова учестено от напрежение, че щеше да се пръсне.

- Защото... Когато съм около теб, аз... Напълно си изгубвам акъла, разбираш ли? - той говореше на пресекулки.

- Аз също. Сякаш се побърквам.

- Да. А когато те няма и... не мога да дишам спокойно. Искам да си до мен във всяка една проклета секунда. Съжалявам, ако ти звучи странно, но...

- Абсолютно не - успокои го той. - Аз се чувствам по същия начин.

Дребното момче се усмихна леко и го дръпна нагоре, целувайки го бавно и изгарящо. Ръката на Джено се плъзна надолу по тялото му и спря върху пакета му, карайки го да изстене в целувката. Чернокосия приложи лек натиска и Ронджун се дръпна от устните му, опитвайки да си поеме дъх.