Beast and boys

Глава 53

3 години по-късно

Ронджун приключи с рисунката и въздъхна доволно. 

- Готов ли си? - попита момчето, което му позираше.

Ронджун бе останал да работи до късно в училището и се чувстваше виновен, задето задържа другото момче.

- Да - отвърна той. - Можеш да тръгваш.

Другият кимна и се изправи, взимайки дрехите си от близкия стол. Щом се облече, Ронджун вече бе прибрал нещата си.

- Ронджун-а - повика го той. - Наистина ме изумяваш.

- Какво искаш да кажеш? - Ронджун погледна към него.

- Почти всеки ден пред теб стои голо момче, а ти дори не се смущаваш.

Ронджун се засмя.

- Няма от какво да се смущавам - той метна раницата си на гръб. - Аз съм художник, тялото за мен не е нещо срамно, а е цяло изкуство.

Високото момче до него също се разсмя.

- Между другото, смятам, че не сме се запознавали официално - каза той и подаде ръка напред. - Лукас.

- Е, ти вече знаеш моето име, но все пак - Ронджун стисна ръката му. - Приятно ми е.

- Беше ме срам да ти кажа по-рано, но новата ти прическа ми харесва.

- Забелязал си? - Ронджун се изуми, неволно вдигайки ръка към косата си.

Двамата разговаряха, докато вървяха по коридора към изхода.

- Разбира се. Само глупак не би забелязал.

Ронджун се усмихна леко засрамен и погледна встрани.

Преди два дни Ронджун бе решил да направи някаква промяна в живота си, затова смени цвета на косата си с тъмно русо. Беше я накъдрил леко, понеже мислеше, че така изглежда по-добре.

- Между другото - заговори Лукас, - имаш ли някакви планове?

- По принцип не, но ако смяташ да ме каниш на среща, по-добре не си прави труда.

Високото момче прихна в смях, когато двамата излязоха от сградата.

- А поне някакъв шанс имам ли? - поиска да се увери той.

- Не мисля - Ронджун поклати глава с широка усмивка на лицето.

Юкхей спря и удари гърдите си.